На прозореца ми спря една звезда,

помоли ме да я приютя за вечерта.

Отворих... и влезе плаха тя,

а стаята се озари със светлина.

Разказа ми за чудесата на света,

разказа ми за своята съдба.

Че била прогонена от тебе, 
затова, че не виждаш пътя към дома,

че не светела тя, както преди няколко лета,

че е изгубил нишката на любовта.

Затова при мене тя дошла, поиска

 да я приютя за вечерта.

Прегърнах малката звезда,

а тя превърна се в сълза.

Когато видиш падаща звезда,

знай, че някъде в света

загубена е безвъзвратно любовта.

Спомни си ти за малката звезда!

Спомни си ти за мен и любовта!