Звездице моя

20 oct 2012, 0:18

Poesía » De amor

868 0 2

Тази нощ огледах се в звездите

и тайничко те там открих,

разплаканата тишина в очите

взех облак, нежно я попих.

Намигна ми, усмихна се небето,

пробляснаха неонови лъчи

и бурята утихна във сърцето.

- Помилвай ме, прошепна - да мълчим!

- Да помълчим ли? Прости ми, ще говоря,

аз имам да ти казвам сто неща -

за слънчевите ласки на прибоя,

за първата целувка на деня,

за шеметния полет на мечтите,

за цветните полета на съня -

Звездице моя, колко те обичам!

И гасна аз, а светиш ти сама.

По дяволите, колко си далече,

не мога да те пипна със ръка,

сякаш, писано било е, всяка вечер

да те жадувам, тихо тук, с тъга!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.