Тази нощ огледах се в звездите
и тайничко те там открих,
разплаканата тишина в очите
взех облак, нежно я попих.
Намигна ми, усмихна се небето,
пробляснаха неонови лъчи
и бурята утихна във сърцето.
- Помилвай ме, прошепна - да мълчим!
- Да помълчим ли? Прости ми, ще говоря,
аз имам да ти казвам сто неща -
за слънчевите ласки на прибоя,
за първата целувка на деня, ...