Звездите се целуват за последно
и в мрака тих очите им блестят.
А утрото пристига ярко, светло...
Те, стиснали ръце едва, мълчат.
Душите им до дъно се изпиват,
преплитат се лъчите им горещи,
една във друга сластно се преливат.
Не обещават! Още нощни срещи?
Не, няма! Само тази нощ
сърцата си ще слеят безметежни...
Какво от туй? Те нямат тая мощ
да се разделят пак и пак с надежди.
Ще се целунат за последен път,
но няма да боли денят след утре.
Успели са за миг света да спрат,
а тази нощ остава скрита, вътре...
© Кристина Todos los derechos reservados