Звездите се целуват за последно
и в мрака тих очите им блестят.
А утрото пристига ярко, светло...
Те, стиснали ръце едва, мълчат.
Душите им до дъно се изпиват,
преплитат се лъчите им горещи,
една във друга сластно се преливат.
Не обещават! Още нощни срещи?
Не, няма! Само тази нощ
сърцата си ще слеят безметежни...
Какво от туй? Те нямат тая мощ
да се разделят пак и пак с надежди. ...