Нощта настъпва - навред се спуска
звездната завеса, а душата ми сама
ще броди из звездните пътеки...
скитаща и молеща се, за пощада.
Къде съм аз в този свят ?..Не зная...!
Не вярвах, че съдбата все така
към мен изпраща своите стрели отровни,
пълзи във вените и ме сковава... отеква вик -
раздира цялата вселена от живата вода
искам да отпия и да живея...
Намерих в мрака лъч надежда
и светлината бавно се процежда...
Свалих окови те от днес,
лъжа и горест и... тъга... Доверие,
истина и правда пламтят в сърцето ми сега...
И само вятъра нежно струните гали
и разкъсва звездната завеса...
© Катя Todos los derechos reservados