Izumrudkata (Катя)
290 3762
13.07.2016 г., 9:01 ч.

Звездна завеса 

  Поезия » Друга
482 0 5

Нощта настъпва - навред се спуска

звездната завеса, а душата ми сама

ще броди из звездните пътеки...

скитаща и молеща се, за пощада.

Къде съм аз в този свят ?..Не зная...!

Не вярвах, че съдбата все така

към мен изпраща своите стрели отровни,

пълзи във вените и ме сковава... отеква вик -

раздира цялата вселена от живата вода

искам да отпия и да живея...

Намерих в мрака лъч надежда

и светлината бавно се процежда...

Свалих окови те от днес,

лъжа и горест и... тъга... Доверие,

истина и правда пламтят в сърцето ми сега...

И само вятъра нежно струните гали

и разкъсва звездната завеса...

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е!
  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Винаги успяваш да прочетеш между редовете...

    Владислав, благодаря ти за хубавите думи!

    Марина, благодаря ти за слънчицето...!

    Светла, благодаря ти!
  • Красиви редове...
  • Има и надежда - слънчицето...!!!
    "Намерих в мрака лъч надежда
    и светлината бавно се процежда..."
  • Тази "звездна завеса" на "холографската вселена" /наричана от древните индийци Мая/, която е толкова трудно да преодолеем в този земен живот. Но дай боже това да се случи в следващия. А при теб, Катя, "лъч надежда" се процежда и внушава оптимизъм за добър изход. Харесах стихотворението и те поздравявам!
Предложения
: ??:??