12 jun 2009, 13:04

Звук 

  Poesía
690 0 3

 

 

Паралелно-красиви

стремежи
и след тях -
тишина, тишина...
В мъгливата утрин
проглежда
натежала от грижи
вина...
Светлината е вече
наяве
и животът все някак
върви -
има смисъл
от тези смълчани
и обвити от тайни
мъгли...
А безкраят
е толкова
близо,
че очите
излишни са тук.
Тук покой
във душата ти
влиза
и от нищото
ражда се
Звук.

 

© Недялко Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??