Паралелно-красиви
стремежи
и след тях -
тишина, тишина...
В мъгливата утрин
проглежда
натежала от грижи
вина...
Светлината е вече
наяве
и животът все някак
върви -
има смисъл
от тези смълчани
и обвити от тайни
мъгли...
А безкраят
е толкова
близо,
че очите
излишни са тук.
Тук покой
във душата ти
влиза
и от нищото
ражда се
Звук.
© Недялко Колев Всички права запазени