Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи!
Бъди за душата утеха!
Когато в сърцето вали,
морето е моята дреха.
Защо ме оставиха сам?
Кажи ми защо си отиде?
Боли да не мога от срам
ръка да ти дам. Персеиди
магия рисуват в нощта.
Хвани я, защото отлита!
Животът е мека трева
и звук от летящи копита.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados