Звънът лиричен на звездите...

24 mar 2018, 1:02

Poesía » Formas graves

704 0 1

Звънът лиричен на звездите

в добрата нощна тишина

с капчука светъл се преплита,

прелива сила в моите слова.

Събирам вдъхновена звездно злато

сред рой крилати същества.

Раздавам после силата, която

дарява радост, ражда красота.

Сърцето си раздавам – нека всеки,

докоснал се до мене, да лети.

Страха си всеки нека да изтрие,

разперил мощно и докрай крилете.

Родени сме да светим всички ние,

сред обич безпределна да творим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-25T07:37:16+03:00

Много е хубаво, Мими! Точно за това сме родени!