Звънът лиричен на звездите
в добрата нощна тишина
с капчука светъл се преплита,
прелива сила в моите слова.
Събирам вдъхновена звездно злато
сред рой крилати същества.
Раздавам после силата, която
дарява радост, ражда красота.
Сърцето си раздавам – нека всеки,
докоснал се до мене, да лети.
Страха си всеки нека да изтрие,
разперил мощно и докрай крилете.
Родени сме да светим всички ние,
сред обич безпределна да творим.
© Мима Иванова Всички права запазени