Воркосиган
“Аз съм песъчинка залутала се в черната нощ; призрак изгубил денят си, но прегърнал мрака като единствена надежда; трън забил с в задника на бясно въртящиат се свят; аз съм нещастието в човешка форма и съществувам, за да обричам себе си на обич; искам, не желая, да осолявам раните си в този кръг, завършен; не мога да избягам; не мога да порастна; не мога да загина; мога като забравена въздишка; през вековете да поема; и нокога да не забравям; че щастието е за другите; сама живота ще изпия; защото знам че губя те”
Избрани произведения
56 резултата
Орхидеен танц
над безмълвно езеро -
дух на лунен сън...
  1180 
Звук. Единствен, самотен звук прокънтя. И всичко започна с него. С него и ще свърши. Изсипа се на дребни вековни кристали из празнотата и я преобрази до неузнаваемост. Даде началото на Вселените-Симфонии и ги разпръсна навсякъде, из всекиго. А те започнаха своеобразното си боричкане, напълно отдаден ...
  1465  13 
- И какво следва? - попита ме Мишел - разтърси крилцата си ръсейки от вълшебният прашец, навсякъде около себе си.
-Нищо - отговорих й. - Всепоглъщащо Нищо. И все напред, нали не сме някакви смешни човечета, ограничаващи се само с едно съзнание. Нали из тях пътуваме и градим Характери.
- Знеш ли, пос ...
  1423 
Дълго гледах през прозореца
как хлъзгавият изгрев ми мълчи.
Изпуших няколко цигари,
обличах слънцето си в дим.
Утрото се стече някак кухо ...
  1178 
Хлъзгави, лепнещи, празни моменти,
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...
  1400 
Предложения
: ??:??