Отдавна мечтаеше да избяга някъде,да се скрие от обичайните дни,месеци,седмици.Усещаше монотонност околу себе си .Искаше новости ,запознанства,нещо напълно ново.
Дим от цигара образува пръстени във въздуха и замъгли звездите на който беше дала имена.Леко се стресна ,после чу глас:
-Тръгваме ли?-попита всашност малко познатия глас
-Да!...Каде?
-Далече ,далече .Нали това искаш?!
-Да ,добре...
Не знаеше какво се случва ,не искаше и да знае ,някой четеше мислите й ,това я впечатляваше.Подаде й ръка ,тя се изправи неловко ,като малко дете.Набута бързо няколко ката дрехи и две-три неща от първа необходимост.Очите й бяха леко подпухнали ,а гримът размазан,и въпреки че беше много суетна ,не отдаде значение.
Качи се в колата ,запали и тръгна.През прозорчето летяха спомени и мисли .Бързо се отдалечаваха кафенетата,клубовете,местата които често посещаваше в квартал Тракия на прекрасният град Пловдив.
Пътува два дена ,докато съвсем не изнемощя ,а суетността би й казала че изглежда отчайващо.Излезе ...