- Елена, събуди се! – чух дрезгавия глас на началника си.
- Какво!? – стреснах се.
- Браво, Елена! Отличен шест! - изръкопляска той.
- Съжалявам!
- И повече никакви успокоителни по време на работа. Следващият път да си знаеш.
- Но вие откъде…
- Тук и стените имат очи, така че…
В този момент телефонът ми извибрира.
- Не се притеснявай. Вдигни на Христо. Ако искаш още малко го покани и да ни помогне с работата. – каза иронично началника.
Стоеше точно над главата ми и ме наблюдаваше. Беше толкова близо до мен, че усещах дъха му, вероятно единственото топло нещо у него…
- Дай да видя сега какви си ги надробила. – каза той след като му казах, че съм готова.
Понечих да стана. ...