Нежни, меки устни и капка сладост върху тях, търкулнала се от очите ми, докато гледах как спиш. Спокойствието на малкия ми рай, побран между четирите стени на моята спалня. Точно там, където, недокоснато от хорската злоба и суета, можеше да разпери пръсти и да ме обвие в топлината си. Нежни устни и диханието ти. Намерил покой при мен. А навън градът се буди и в забързаните му крачки улиците се изпълват с врява. Ти спиш, забравил за света и мен.
   Плаха целувка, в която се опитвам да събера цялата си нежност, но и да опитам вкуса на твоята любов. Същите тези устни, които като огледало безспир мълвят истините за мен. Оглеждам се в тях, понякога кокетнича, понякога им се смея, друг път се опитвам да ги заклеймя като поредната лъжа, но те винаги са там, за да видя собственото си лице в тях. Толкова осезаемо силни, че да мога да ги погаля с пръсти, да ги задържа... Но има ли значение, когато те винаги се впиват в мен, за да смъкнат още едно парченце от маската ми, за да оголят финия порцелан на истината...
   Леко засмукваш устните ми и ги хапеш, за да усетя порива на желанието ти... онова диво мъжко начало, което иска да ме покори, да ме постави в краката си... да бъда негова... изцяло потопена в неговата власт. Власт, която не бих поставила в ръцете на друг... която придобиваш истински, само ако е подарена. Всекидневна власт, която можеш да употребиш над подчинените си, над хора, които са задължени, над такива, които ти четкат егото, а ти чувстваш една празнота. Всекидневна ирония по стълбиците на йерархията... но не е като тази власт, когато покорно падам в нозете ти, гледайки очите ти, галейки тялото ти и карайки те да се чувстваш като господар.
   Прокарвам език по ухото ти и го хапя нежно... дали за теб това е по-възбуждащо от тихите ми стонове... Шепна ти думи, за да ти кажа нещо, когато ти вече знаеш всичко. Толкова много пъти си ме слушал, че сигурно можеш да разпознаеш гласа ми сред стотици други. Дали понякога прекалявах... не знам... ти винаги ме изслушваше с голям интерес, дори когато казвах някоя глупост... Сигурно е било изморително, но и двамата не съжаляваме, нали?... Смуча леко ухото ти и галя с пръсти устните ти...
   Спускам ръце надолу по тялото ти, за да докосна всяка част от теб... тръпнеш... в нетърпението си обвиваш ръце около мен и ги спускаш плавно по гърба ми... мъчително бавно... но тук ми харесва - в ръцете ти. Онази сигурност, с която ме обгръщаш... дори само в това личи властта ти, с която ме закриляш, с която ме пазиш от всички, дори от себе си... нима съм толкова безценна... Обръщаш ме с гръб към теб, а ръцете ти продължават надолу.
   Познах себе си в очите ти, когато, изпаднал в екстаз, шепнеше моето име. Магия, вливаща се на тласъци в тялото ми, разливаща се по вените и възраждаща всяка моя фибра. Събуждане от един ежедневен сън, продължил дълги години наред, за да спре... в очите ти.