Пътувам в автобус 42.
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на свобода, съзнавам, че обитаваме страна на хулно житие, а не на охулено битие. Не пороците създават хората, обратно е.
Но не за това пиша.
Питам се: болестта рождеството ли създава, или самото рождество е болест? Лекарите – тези живодери, познават много форми на смърт, знаят донякъде от какво и как е причинена. Те нямат никаква представа за живота и затова силно се вълнуват от организма му: за тях живот без организъм не съществува. Смъртта е единствената причина за края на живота, според тях.
Защото лекарите не лекуват, а кърпят болестта. Те не познават напълно източниците на живота; заболяването е удобен начин да признаят съвършенството на болестта и на смъртния акт като означение на своята ...