Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне, защото преди да се отдаде на съня, трябваше да свърши още нещо:

- Корбан, искам един плазмен заряд с мощност около един мега мак и четири дистанционни детонатора.

Хекторианеца извади самозалепващ се контейнер с големината на монета от един кредит и му го показа:

- Този става ли?

Александър кимна и посочи Мей Ли:

- Искам да го поставиш на врата ù, така че всеки опит за сваляне без наше знание да завърши с взрив. Детонаторите ще свържеш с мониторинговата система на бойните костюми.

Изви глава към принцесата:

- Съжалявам, Ваше Величество, но това е единственото, което ми хрумна. Вие не можете да контролирате телохранителя си, а аз отговарям за сигурността на бойците си. Мисля, че тази патова ситуация ще удовлетвори и двете страни.

Момичето кимна с глава:

- Разбирам, командире. Мога ли да попитам в какво направление извършихме скок?

Алек разпери ръце и погледна въпросително към кентавъра. Арм докосна навигационната конзола и прокара ръка през холомрежата:

- Извършили сме скок към Вектор. Продължителност на скока три денонощия при двадесет и шест часов цикъл.

Принцесата прехапа устни:

- Но там няма дипломатическо представителство на Кронос.

Александър въздъхна:

- Съжалявам, принцесо, но Вектор е неутрален и съответно безопасен за нас.

- Вектор е съюзник на Сириус, с който империята Кронос е меко казано във враждебни отношения. Попадна ли в ръцете им, животът ми няма да струва и един кредит.

Алек въздъхна, опитвайки се да подтисне надигащия се гняв:

- Ваше Величество, не знам откъде произтича неприязънта Ви към Теранския съюз. През последните години съюзът и империята може да са имали противоречия, но със сигурност не се е стигало до сблъсъци...

Момичето захлупи лице в шепите си:

- Надявам се, че поне сте договорили добра цена за главата ми.

Гневът в гърдите му се разпали с пълна сила и гласът му накара всички да погледнат към тях:

- Рискувахме всичко и заплатихме за свободата Ви със смъртта на близък приятел. По колко върви животът на приятел в имперския двор?

Принцесата се отдръпна, сякаш я беше зашлевил и Алек вдигна ръка:

- Достатъчно! Този разговор не се разви в правилна посока. Нуждая се от малко почивка, защото последните няколко часа бяха изключително изтощителни.

Мей Ли притихна в креслото си и Алек се отпусна, доколкото му позволяваше бойният костюм. Мислите му се връщаха към мъртвия Лин Лао. Дребничкият бионец го следваше от първия ден на наемническата му кариера. Знаеше, че много скоро ще почувства загубата му, но сега единственото, което чувстваше, беше празнина. Клепачите му се затвориха и сън, лишен от сънища, го обгърна.

Събуди се на следващия ден. Чувстваше се всичко друго, но не и отпочинал. Опита се да раздвижи схванатото си тяло. Имаше чувството, че всички мускули го болят, но това беше цената на съня в боен костюм. Видя хекторианеца, който човъркаше нещо по компютърната конзола и го повика:

- Корб, дали ще се намери малко кафе на тази черупка?

Програмистът заряза конзолата и сведе виновно глава:

- Съжалявам, командир, но няма кафе. Всъщност няма нищо на проклетото корито.

Оказа се, че в хаоса, съпътстващ отлитането им от ,,Саласт”, никой не се е сетил да попълни хранителните запаси на совалката. Разполагаха само с ограничения авариен запас, който щеше да покрие нуждите им само за първото денонощие. Очертаваше се дълго и гладно пътуване. Алек въздъхна:

- Има ли нещо, с което поне малко да ме зарадваш?

Хекторианецът му подаде запечатан найлонов плик с еднодневна аварийна дажба и инфокристал:

- Не знам дали това ще те зарадва. Декодирах данните, които успяхме да свалим. Сигурен съм, че ще ти е интересно да ги прегледаш.

Алек го изгледа подозрително и пое внимателно инфокристала, сякаш беше отровен орбилиански паяк. Захвърли плика върху конзолата, зареди кристала в четящото устройство и се отпусна в креслото. След няколко часа спря да чете и извади две протеинови таблетки от неприкосновения запас на костюма и ги лапна. Имаха вкус на пресован картон и количество калории, съдържащо се в средно голяма пържола. За съжаление чувството за глад, свиващо стомаха му, си оставаше. Върна се към диаграмите и схемите, носещи се над холопроектора. Когато приключи, на совалката отново беше настъпил нощният цикъл. Лари, Арм и принцесата дремеха в креслата си, а хекторианецът тихо почукваше по клавиатурата на лаптопа си. Алек се опита да подреди разбърканите си мисли, но нищо не се получаваше. Оставаше единствено неприятното усещане, че се е забъркал в поредната голяма неприятност. Стисна клепачи, но дори тогава пред очите му продължаваха да се движат планове и схеми. Единствено умората постепенно забавяше този ход. Макар и късно, сънят го обгърна, прехвърляйки проблемите за следващия ден.

Събуждането беше по-ужасно от предния ден. Беше прекарал повече от едно денонощие в проклетото кресло и сега беше крайно време да плати цената. Вече не беше схванат, беше парализиран и всеки опит за раздвижване беше свързан с неописуема болка. Съскайки от усилие, се надигна от командното кресло и започна да раздвижва схванатото си тяло, което си беше истинско изпитание в тясното пространство на кабината. Завърши болезненото си упражнение под ободряващите подвиквания на останалите наемници и театрално им се поклони в отговор. Върна се при конзолата и взе недокоснатия пакет с аварийната дажба. Отиде в задния край на кабината и се настани до принцесата. Извади сгъваемата масичка и отвори найлоновия пакет. Изсипа съдържанието на масата - протеинов сандвич, блокче стимшоколад и въглехидратна вафла с някакъв висококалориен пълнеж. Начупи всичко на малки парчета и покани принцесата:

- Ще споделите ли скромната ми трапеза?

Мей Ли преглътна и поклати глава:

- Съжалявам, командире, но не мога да си го позволя. Това е вашата дажба.

Алек се усмихна и извади поредните две протеинови таблетки:

- Аз, както и останалите, разполагаме с авариен запас в бойните костюми и съдържанието на този пакет ще бъде само допълнително разнообразие към диетата ми. За съжаление, скафандърът Ви не разполага с подобни екстри, а съм сигурен, че вече сте приключили с вашия пакет.

В отговор получи само притеснена усмивка и продължи:

- Нека гледаме на този пакет като един добър повод за начало на разговор. Предишният не протече по най-добрия начин. Искате ли да започнем отначало?

Протегна ръка над масата:

- Александър Северин, бивш член на сириуския изследователски корпус. Понастоящем наемник на свободна практика и агент на външния отдел на сириуското разузнаване.

При последните му думи принцесата рязко се отдръпна, сякаш ръката му беше нападаща мраморна кобра от Тета. В кабината бяха секнали всички разговори и настана гробовна тишина, нарушавана единствено от тихото цъкане на повредено реле. Разбра, че Мей Ли няма да поеме ръката му и я отпусна на масата:

- Освен това не съм митичен дракон, който се храни с принцеси.

Момичето не реагира на шегата и Алек сви рамене:

- Казвам Ви всичко това, защото искам да започнем на чисто. Преди три месеца ми беше поставена задача да открия и маркирам базата, от която пиратски кораби извършваха атаки в системата на Хеба. Външният отдел беше обезпокоен от това, че пиратите се бяха снабдили с кораби, изградени по технологията МСР.

Принцесата най-после излезе от вцепенението:

- И каква е моята роля в иначе благородната ви мисия, командире?

- Точно това се надявах да разбера от Вас, Ваше Величество.

Очите на Мей Ли се разшириха от учудване:

- От мен!!?

- От Вас, защото Вие се явихте неизвестна величина в уравнение без решение.

Момичето взе едно от кубчетата шоколад:

- Ако престанете да говорите с метафори и станете малко по-конкретен, може би бих могла да ви помогна.

Алек чу как Лари се изкикоти. Изгледа го сърдито, след което продължи:

- Успяхме да изтеглим централната база данни на ,,Саласт” - корабът, който Ви атакува. Представете си какво беше учудването ми, когато установих, че това, което съм търсил в продължение на три месеца, просто не съществува.

Мей Ли сви рамене:

- Съжалявам, командире, но не разбирам какъв е проблема. Може би причината е, че не съм специализирала оперативна и тактическа подготовка. Това беше приоритетна област за двете ми по-големи сестри.

Алек въздъхна. Чу как хекторианецът, имитиращ заетост зад пулта си, мърмори: ,,Искам да видя как сега ще ù обясниш значението на базата за подобен род операции.” Задачата не беше лесна, но Алек нямаше намерение да се предава:

- Корабите трябва да презареждат, да се ремонтират, да подновяват софтуера си и да контактуват с посредниците, пласиращи заграбеното. Това е стандартна практика, когато извършваш набези в противниково пространство. Базата е защитената крепост, в която да се оттеглиш, когато те притиснат.

Момичето си взе ново парче шоколад:

- Но е възможно да не се изгради подобна база?

- Да, възможно е, но е изключително трудно. Освен това има още нещо, което привлече вниманието ми. Пиратите са разполагали с три кораба от клас МСР.

- Познанията ми в областта на космическите кораби се изчерпват с това да мога да различа военен от транспортен кораб.

- Кораби от подобен клас са изключително ефективни за светкавични атаки, както успяхте да се убедите на собствен гръб. Но ефективността им си има цена. МСР корабите са изключително скъпи и ако се налага да ги изплащаш, едва ли ще се насочиш към планетна система като Хеба, в която освен множеството миньорски колонии и обширните астероидни полета, единственото, което би могло да привлече вниманието, са четирите скокови точки. Три от които водят към териториалния космос на кроноската империя.

Ръката на момичето, поднасяща парче въглехидратна вафла към устата ù, застина по средата на движението. Парчето тупна на пода, а Мей Ли тихо прошепна:

- Конвоят ни беше атакуван за първи път при навлизането ни в системата Хеба. Единствената свободна точка за отстъпление беше тази, извеждаща към системата Бат.

- Където Ви очакваше ,,Саласт”, който след като изпълни мисията си, беше поразен с боен техновирус, каквато най-вероятно е съдбата и на другите два кораба от групировката. - Алек си спомни за странното смущение, наслагващо се в основния комуникационен канал, за което беше споменал свързочният офицер и завърши: -  По този начин се заличават всички следи от операцията.

В кабината отново се възцари тишина. Изминаха няколко секунди и принцесата протегна ръка:

- Принцеса Мей Ли, защитничка на Нефритения храм и трета наследница на трона на Кроноската империя.

Алек пое подадената ръка и кимна:

- За мен е чест да се запознаем.

Момичето кимна в отговор и тъжно се усмихна:

- Предполагам, че сега ще ми обясните какво смятате да правите с мен.

- Разгледах няколко варианта и стигнах до извода, че най-добрият вариант е да Ви оставя пред вратата на най-близкото кроноско посолство. Предпочитам вашите служби за сигурност да разследват кой и защо има интерес да Ви отстрани, отколкото да ме преследват до края на живота ми.

- А как ще се отнесат към това командващите  Ви офицери от външния отдел. Ако дойдете с мен в Кронос, бих могла да Ви защитя и да компенсирам по някакъв начин загубите Ви.

Алек поклати глава:

- Предложението Ви е изключително щедро, Ваше Величество, но няма да се възползвам. Резидентът ми ми постави задача, която аз изпълних и той трябва да се задоволи с резултатите. Вие бяхте... - Алек сви рамене, колебаейки се коя от двете думи - бонус или проклятие - да използва и се спря на нещо по-неутрално: - ... случайност.

Мей Ли сведе глава:

- Благодаря Ви, командир Северин. Сега, ако нямате нещо против, бих искала да информирам за решението Ви телохранителя си, за да избегнем всякакви по-нататъшни недоразумения.

Принцесата понечи да стане, но Алек я спря:

- Не знам дали ще Ви заинтересува, но в базата данни фигурираше името на фирмата, закупила корабите. Това е фирмата ,,Индустриални системи и оборудване” с основна регистрация на Кронос.

Момичето присви устни и очите ù проблеснаха под полуспуснатите клепачи:

- Интересна забележка, командир Северин. Преди два месеца започна разследване срещу ,,Индустриални системи и оборудване” за източване на средства от имперската хазна в особено големи размери под формата на заплащане на фиктивна ремонтна дейност и преоборудване на кораби от планетарния флот. Когато заминавах, разследването все още не беше приключило, но навлизаше в заключителната си фаза. Имаше доказателства за замесени висши чиновници така и няколко старши офицери от командването на флота. Самият собственик на ,,Индустриални системи и оборудване” - Лахмути Хан Сазеки беше поставен по заповед на императрицата под особено наблюдение от страна на силите за сигурност поради връзките му с някои крайнодесни групировки.

- Това определено внася известна яснота. След като вече сме постигнали известен напредък с доверието мисля, че е време да решим още един проблем. - Алек посочи подобния на огърлицата плазмен заряд, обгърнал врата ù: - Смятате ли, че ако свалим това ,,украшение”, телохранителят Ви ще ни атакува?

Принцесата след кратък размисъл поклати глава:

- Имате думата ми и за съжаление това е единствената гаранция, която мога да ви дам, командире.

- Това е напълно достатъчно.

Алек махна на хекторианеца и Корбан започна да разглобява творението си, без да пропусне да изръмжи някаква хекторианска пословица, касаеща доверието и предоверяването, която Алек пропусна край ушите си. Осъзнаваше на какъв риск излага цялата група, но в дадената ситуация това беше най-доброто, което можеше да направи.

Освободена от плазменото колие, Мей Ли се отправи към товарния отсек. Зад гърба ù хекторианецът презареди автоматите си. Кентавърът последва примера му.

Алек освободи ключалките на бойния костюм и го свали, оставайки само по термотрико. Извади от вградените шкафчета, където държаха малкото си лични вещи, чифт измачкани дънки, износена камуфлажна фланелка и меки боти. Влезе в малката душ кабина, депилира наболата брада и включи ултразвуковия душ. Освежен, навлече дрехите и се върна в кабината. В този момент вратата към товарния сектор се отвори и принцесата влезе. От близо я следваше клонатът, но страховитото му оръжие беше прибрано в кобура. Момичето се усмихна и посочи прегърбената, черна фигура, издигаща се зад гърба ù:

- Това е Хиес - мой телохранител. Мисля, че е крайно време той да престане да се разпростира в товарния сектор а ние да се тъпчем тук.

Алек кимна и се представи. Докато останалите бавно, един след друг последваха примера му, той разрови съдържанието на шкафчето и скоро откри това, което търсеше. На дъното, свит на кълбо, се намираше стар, спален термочувал. Тази вечер щеше да се наспи, подът на товарния сектор беше за предпочитане пред ергономичното пилотажно кресло, в което беше прекарал последното денонощие.

Останалата част от дневния цикъл премина както обикновено. Постепенно наемниците престанаха да обръщат внимание на мрачната фигура, свила се безмълвно до господарката си и се завърнаха към заниманията си.

Третият ден премина под знака на глада. Всички аварийни запаси бяха изядени и единственото, което им оставаше, беше да се излежават, борейки се с постепенно засилващите се болки в свитите им на топка стомаси. Разговорите определено не вървяха, защото каквато и тема да подхванеха, рано или късно се връщаха към това как ще се нахранят или как и какво са изяли на някое събиране. Алек констатира, че разказът на Корбан за някакъв специалитет, приготвян от специфичен вид дървесни ларви на родната му планета, определено действа успокоително на чудовището,стиснало в ноктестите си лапи корема му. За сметка на това, когато Мей Ли започна да описва ,,скромния” обяд, с който я бяха посрещнали на една от морските ветрогенераторни станции, се наложи да напусне кабината, за да не се нахвърли на някой от членовете на групата, докато момичето описваше в подробности поредния рибен деликатес.

На четвъртия ден совалката напусна хиперкосмоса и се насочи към една от осемте колони на орбиталния отбранителен пръстен, обгръщащ Вектор. На заден план се издигаше газовият гигант на системата, около който орбитираше малкият куполен свят. Започнал като убежище на шепа утопично настроени учени, днес колонията се беше превърнала във водещ научноизследователски център в областта на оръжейните системи, под крилото на сириуския изследователски корпус.

Представиха се като претърпели крушение наемници от пето наемническо крило и се скачиха към търговската част на пръстена под надзора на два скоростни крайцера - векторианците бяха изключително чувствителни на тема навлизане на въоръжени кораби в системата им, били те и с размерите на щурмовата совалка.

Мей Ли и клонатът бяха скрити в товарния сектор, докато Алек уточняваше процедурите за скачване с диспечерите от секторния контрол и обмисляше следващите си стъпки. Можеше просто да се представи като агент на външния отдел и тогава щеше да получи зелена светлина за всичко, което му беше необходимо, но имаше и голяма вероятност да получи покана за среща с местния представител на външния отдел, което отчитайки ,,товара”, който все още беше на борда, не беше за предпочитане. Затова се спря на по-трудния вариант. Свърза се с една от независимите фирми, занимаващи се с изкупуване и рециклиране на вторични отпадъци и след половин час куриер му достави кредитен чип, съдържащ две хиляди векториански долара, сума предостатъчна за наемането на скоростен куриерски кораб, който да ги отведе до Корарис. Можеше да получи три пъти повече, ако беше предложил совалката за продан на някой от търговците, скачили се на пръстена, но предпочиташе последното нещо, свързващо ги със ,,Саласт”, да изчезне претопено в огромните орбитални пещи.

Алек отново навлече бойния костюм и предостъпи на принцесата част от гардероба си - леко антирадиационно яке с широка качулка, която спуснаха плътно над лицето ù. Трябваше да се задоволят с този камуфлаж, тъй като нямаха никакви средства за да създадат нещо по-добро. Клонатът, за разлика от Мей Ли, просто активира камуфлажната си система и се преобрази в демон от войнската каста. Така подготвени напуснаха совалката, към която вече се скачваше влекач, който щеше да я отведе към последния ù полет. Прехвърлиха се по най-краткия маршрут на куриерския кораб и след като се убедиха, че хладилните камери са пълни с храна, се разкачиха от орбиталния пръстен. Следвайки указанията, се насочиха към една от скоковите решетки, която ги ускори за директен скок към Корарис.

Алек прегледа за последен път данните, изписващи се на екраните. Скокът беше протекъл нормално и сега им предстояха два дни скука. Огледа се. В пилотажната кабина беше останал само той. Виковете на останалите се носеха от тясната каюткомпания, където се устройваше импровизиран пир. Побърза да се присъедини се към тях, преди обезумелите от глад наемници да унищожат тридневни хранителни запаси за няколко часа. Нахрани се и преди да се оттегли в каютата си, се спря до комуникационния пулт. Намери контейнера, който беше поръчал и разрови съдържанието му - няколко нови филма за Лари, някакви програми за хекторианеца и записи от новинарските емисии от последните три месеца. Навря инфокристалите по джобовете си и въоръжен с холопроектор се оттегли в каютата си. Останалата част от деня прекара излегнал се в койката си, преглеждайки събитията от изминалите месеци, прекъсвайки от време на време за сандвич и чаша кафе, които Арм, настанил се в кухненския бокс, услужливо приготвяше. Новините бяха обичайните - срив на сиуската фондова борса, очакваха се фалити на фирми и нова вълна безработни сиусианци, които да се насочат към стабилните планетни системи. Студената война в сектор седемнайсет между Прогресистите на Томсън и неомарксистката колония Ленин беше навлязла в гореща фаза и втори свободен наемнически флот се беше насочил натам. Аграрните планети, снабдяващи Корарис, заплашваха да намалят доставките, ако не бъдат вдигнати основните изкупни цени. Нищо ново.

Осветлението примигна и премина в нощен режим. Алек зареди последния инфокристал и прозявайки се задейства холопроектора. Репортаж от Вечен здрач разясняваше последиците от разразилата се търговска война между зорданианците и Синдиката Геу. Алек подтисна поредната прозявка и прехвърли на следващата страница. Това, което видя, прогони желанието за сън и накара стомаха му да се свие на топка. Град, гърчещ се сред огнена стихия, пламтящ брояч, отчитащ милионите жертви на трагедията и компютърна симулация на събитията. Прехвърли на следващия репортаж, опитвайки се да изгради цялостна картина на събитията.

Отдавна беше минало полунощ, когато приключи с всички подробности, които можеше да събере от новинарските емисии. Опита се да поспи, но щом затвореше очи, като паноптикум на ужаса се появяваше горящият град, а мозъкът му, работещ на празен ход, се опитваше да предвиди последиците. Погледна циферблата на хронометъра си. Оставаха няколко часа до началото на дневния цикъл и реши вместо да продължава с безполезните опити да заспи, да се поразходи. За жалост малкият куриерски кораб не даваше кой знае какви възможности за раздвижване. Когато за трети път премина през полумрачната каюткомпания, една сянка се надигна от пода на кухненския бокс. Арм включи осветлението и раззина уста в страховита прозявка:

- Какво става, командир?

Алек седна на един от столовете и подпря глава на масата:

- Честно казано, не знам. Може би наистина страдам от някаква форма на параноя.

- Защо не се опиташ да поспиш?

- Не мога. Нервите ми са опънати като струни.

- Знам нещо, което ще ти помогне.

Кентавърът се върна в кухненския бокс и след малко излезе, носейки бутилка, пълна до една трета с бледосиня течност и му я подаде:

- Открих я в хладилника. Най-вероятно е останала от предишните наематели на кораба.  

Алек се усмихна. Пое бутилката и кимна благодарно. Ето затова обичаше да работи с Арм. За разлика от Корбан, който щеше да го тормози, докато не изкопчи всичко, което го измъчва, кентавърът живееше на принципа, че всеки има право на свойте малки тайни.

Напусна каюткомпанията и отиде в командната кабина. Настани се в креслото на пилота и се загледа в калейдоскопа от светлини на главния екран. Отпи няколко глътки от бутилката и пламъкът на соликса се разля по гърлото му. Споменът за друга една тясна, командна кабина се върна, пробивайки хаоса на мислите му. Но сега го нямаше Лин Лао, с когото да сподели бутилката. Почувства как влага се събира в очите му и образът на екрана се размаза. Дребничкият бионец вече му липсваше. Отпи отново от бутилката. Алкохолната топлина вече се разливаше из тялото му, мозъкът му най-после се предаде и той потъна в трескав сън.

Събуди се от звука на отваряща се врата. Разтърка лице в опит да прогони сънливостта и се извърна. Хекторианецът стоеше на прага, подпрял се на усилената рамка на вратата:

- Два дни изкара в подобно кресло и когато най-после имаш възможност да спиш в нормално, ти се настаняваш отново в пилотажното кресло. Казвай какво се е случило!

Алек въздъхна - Корбан си оставаше Корбан;

- Ще ти кажа, но би ли извикал принцесата. Всъщност не, събери всички след половин час в каюткомпанията.

Хекторианецът кимна и се изнесе. Алек се възползва от кратката пауза, за да се освежи. Мина през кухнята и си взе поредния сандвич и чаша горещо кафе. Така подготвен се настани на масата в каюткомпанията, където останалите вече го очакваха. Изпита усещане за déjà vu - погледи, взиращи се в очакване на поредния брифинг преди мисия. Постави холопроектора, който беше взел и го задейства:

- Преди да започна, имам един въпрос към всички. По време на престоя ни на Вектор някой да е прослушвал информационните канали?

Очакването се смени с недоумение, а Мей Ли попита:

- Трябваше ли?

- Ако бяхте гледали, със сигурност щяхте да ми спестите този пренеприятен разговор, Ваше Величество. Преди седмица на Кронос е извършен атентат. Атентат, който е влязъл в емисиите на всички информационни канали.

Над холопроектора се появи горящият град и Мей Ли пое дълбоко въздух, докато Алек продължаваше да обяснява:

- Суперлайнерът ,,Звездна красавица” след излизане от скок е отклонен от треакторията си и е стоварен върху столицата на планетата.

Сега горящият град беше заменен с изглед от космическото пространство над планетата. Професионален запис най-вероятно от наблюдателните камери на някоя от орбиталните насочващи платформи. От скоковата решетка се появи белият, обтекаем корпус на суперлайера. Без да намали скоростта, корабът се насочи към планетата. Два стражеви кораба от планетарния флот започнаха маневра за прихващане на кораба нарушител, но лайнерът профуча покрай тях. Двата крайцера задействаха маршевите двигателите и се втурнаха в преследване, изстрелвайки няколко свръхскоростни ракети, които се взривиха, оставяйки грозни черни кратери върху белия корпус на пътническия кораб. ,,Звездна красавица” непохватно коригира курса си, пресичайки едно от трасетата за излитане и кацане. Три совалки, отзовали се на пътя му, се разпръснаха в различни посоки, но тежкият товарен кораб, спускащ се за кацане, успя само да промени леко траекторията си преди един от стабилизаторите на суперлайнера да се вреже в изнесената му командна кабина. Стабилизаторът се откъсна и остана забит в корпуса на товарния кораб, който се запремята, оставяйки шлейф от изтичащите през пробойната газове и течности. Преследвачите изстреляха изтребители, които се стрелнаха подобно на разярени оси след пътническия кораб. Плазмен таран, базиран на отбранителна платформа, откри огън и лъчът му откъсна парче от обшивката, но вече беше късно. Суперлайнерът навлезе в атмосферата и щитовете му засветиха от претоварване. До катастрофата оставаха броени минути. Холопроекторът примигна, зареждайки следващия запис. Семейство на излет в планината, в подножието на която се е разгърнал гигантски мегаполис. Децата, смеейки се и подбутвайки се, се струпват като за снимка, когато проехтява страховит тътен. Камерата рязко се завърта, за да улови огненото копие, спускащо се от небето, оставяйки след себе си тъмна диря. От мегаполиса изригнаха плазмените лъчи на противозенитната отбрана и от копието, спускащо се с гръм, изригнаха фонтани от огнени отломки. Горящият кораб се вряза в мегаполиса и за миг през сградите премина вълна, сякаш лайнерът беше камък, ударил водна повърхност. След това портите на Ада се разтвориха. Изригна гигантско огнено кълбо, лакомо поглъщащо мегаполиса и бързо увеличаващо диаметъра си. Последва ярък блясък и записът свърши. Последният запис беше кратък - кадри от въздуха, показващи хаос и разруха на мястото, където преди това се намираше Кронос сити. В центъра на разрушенията зееше огромен кратер, а от изпепелената повърхност подобно на скелети се издигаха изкривените останки на сградите.

Холопроекторът се изключи и в каюткомпанията се възцари тишина, нарушавана единствено от тихото хлипане на Мей Ли. Принцесата разтърка очи в безуспешен опит да скрие сълзите и тихо прошепна:

- Родителите ми! Братята и сестрите ми! Има ли някаква информация за тях?

Алек сведе поглед:

- Съжалявам, че трябва да го научите от мен, Ваше Величество. По време на атентата императрицата и цялата имперска фамилия се е намирала в храма на Великото спокойствие за традиционния ритуал по откриването на празниците, ознаменуващи годишнината от Разселването. Както и да се помолят за скорошното Ви откриване. Службите за сигурност не са успели да изведат членовете на семейството Ви извън зоната на поражение.

Вдигна дистанционното и подаде команда за зареждане на поредния файл. Над холопроектора се появи възрастен мъж на фона на полуспуснати имперски знамена, който обяви, че цялата имперска фамилия, с изключение на принцеса Мей Ли, е загинала по време на терористичната атака срещу Кронос сити. Младата принцеса все още се водеше безследно изчезнала. Малко каре поясняваше, че изявлението се прави от временно изпълняващия длъжността министър председател Оши Саторо.

Преди да се изключи холопроектора, принцесата се захлупи на масата и раменете ù  се разтресоха в беззвучни ридания. Алек махна с ръка и останалите, с изключение на клоната, тихо напуснаха помещението. Алек също излезе. Отиде до командната кабина и взе недопитата бутилка, търкаляща се до креслото на пилота. Отби се през кухнята, за да вземе две чаши и се върна в каюткомпанията. Мей Ли продължаваше да хлипа, притиснала лице в шепите си. Разля това, което беше останало в чашите. Принцесата вдигна глава и Алек плъзна едната от чашите към нея. Момичето пое с трепереща ръка подадената чаша и отпи глътка. Закашля се, когато алкохолът опърли гърлото ù. Сбърчи лице от отвращение и изхриптя:

- Какво е това?

Алек също отпи от чашата си, преди да отговори:

- Соликс. Най-лошият, който някога съм опитвал, но е единственият, който може да се намери на борда. Пий!

Момичето послушно отпи и отново се закашля, но продължи да отпива. Сълзите ù постепенно пресъхнаха, а погледът ù се взираше в нещо видимо само за нея. Скоро чашата ù беше празна и Алек кимна:

- Сега искам да се върнеш в каютата си и да се опиташ да поспиш. Когато се събудиш, ще поговорим отново.

Мей Ли кимна послушно и се изправи. Залитна и Алек я прихвана. Момичето се сгуши на гърдите му и отново се разтърси в ридания. Наложи се да я отведе до каютата ù и ù помогна да легне. Мей Ли се отпусна, но продължаваше да стиска ръката му със силата на удавник. Преди да притвори очи, тихо прошепна:

- Моля те, остани за малко с мен.

Алек непохватно я погали и се усмихна:

- Ще бъда тук, когато се събудиш.

Тя кимна и се унесе. Алек се настани на пода и погледна клоната, издигащ се като абаносова статуя до вратата. Хиес равнодушно наблюдаваше случващото се и Алек изръмжа:

- Какво, не разбираш ли какво става? Или бойните умения са заели цялото хардуерно пространство и не е останало място дори за малко човещина?

Както и очакваше, клонатът не отговори.