25.02.2011 г., 11:54 ч.

* * * 

  Проза
794 0 1
24 мин за четене
Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне, защото преди да се отдаде на съня, трябваше да свърши още нещо:
- Корбан, искам един плазмен заряд с мощност около един мега мак и четири дистанционни детонатора.
Хекторианеца извади самозалепващ се контейнер с големината на монета от един кредит и му го показа:
- Този става ли?
Александър кимна и посочи Мей Ли:
- Искам да го поставиш на врата ù, така че всеки опит за сваляне без наше знание да завърши с взрив. Детонаторите ще свържеш с мониторинговата система на бойните костюми.
Изви глава към принцесата:
- Съжалявам, Ваше Величество, но това е единственото, което ми хрумна. Вие не можете да контролирате телохранителя си, а аз отговарям за сигурността на бойците си. Мисля, че тази патова ситуация ще удовлетвори и двете страни.
Момичето кимна с глава:
- Разбирам, командире. Мога ли да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??