Днес стоя на прага на Големия Живот. И си мисля колко бързо отлетяха годините, колко бързо отмина детството ми и безгрижните ученически дни. Господи, едва днес си давам сметка, че вече съм голяма, че малкото къдраво момиченце от снимките преди 18 години се е превърнало в жена.
След броени дни е абитуриентският ми бал. Денят, в който роднини, приятели, съученици, познати ще ми пожелаят успешен старт в живота и от този ден нататък ежедневието ми ще е различно, коренно различно. Не! Не искам, отказвам да порасна! Но е невъзможно да върна безвъзвратно отминалите години назад.
От тук нататък поемам Живота си в свои ръце и си пожелавам да направя първите си крачки сигурна и уверена в себе си!