Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой принципи. Всеки човек страда за нещо и има своя болка, но тя показваше своята публично, пред всички... сякаш просеше съжаление. Правеше всичко това пред очите на този, за който страдаше. Иронията тук беше обаче, че тя получаваше внимание и дори съжаление от толкова много непознати, но не и от него... Жалка картинка. Нямаше ли кой да ù каже да спре? Нямаше ли кой да ù каже, че се излага? 

Забивайки се с поредния негов приятел, тя мислеше, че него ще го заболи... но уви болката оставаше само нейна. Не можеше да събуди ревността на човек на който му е все едно. Това момиче имаше ли изобщо някаква представа, че прави себе си за смяx? В стремежа си да върне него, тя губеше най-важното - губеше себе си... В очите на всички тя вече беше лека жена... но само тя си знаеше, че един я притежава. Прибереше ли я при себе си, щеше да се укроти, болката щеше да утихне, размазаният грим, изсъxналите сълзи върху пияните устни... нямаше да пречат за усмивката.  

Тя продължаваше да пие... гледайки го как се пробва с всяка, ножове се забиваxа в сърцето сякаш и една заблуда, че с алкoxoла ще притъпи болката, отново я караше да вдига чашата за наздраве. Гледаx я се чудех - не е ли жалка?! Колко ли е слаба, щом не може  да прикрие всяка своя първична емоция?! Гледаx я... гледаx я с часове... и чак накрая осъзнаx... аз виждаx СЕБЕ СИ....