Отпивахме бавно от сутрешните кафета, докато той традиционно преглеждаше вестника. Нещо беше грабнало вниманието му, защото излъчването му се промени и усмивка заигра по устните му. После остави настрана четивото и се накани да каже нещо:
- Знаеш ли - проговори
- Тази сутрин попаднах на история, която малко прилича на нашата.
- Прилича ли? - Озадачих се. - И как така прилича? Нашата история е неповторима, неразказана и е само наша, скъпи. - Намигнах му.
- Една писателка е в тази история. И човекът се е влюбил първо в публикациите й, а после... Хм, явно и в нея. Е, не прилича ли? - Подръпна един кичур от косата ми и го завъртя между пръстите си. Усмивката му ставаше все по-широка , а блясъкът в погледа му предвещаваше буря... От емоции.
- Онзи ден, докато бях на работа отворих пространството и попаднах на един твой статус. И тогава си помислих, че е толкова хубаво, когато има кой да ти повдигне настроението и да те накара да се усмихваш цял ден.
- Тоест, искаш да кажеш, че моите хм, пис ...