2 feb 2024, 11:52  

 Остани завинаги, скъпа 

  Prosa
5.0 / 3
458 2 6
Произведение от няколко части
4 мин за четене
Той се появи тогава, когато със сигурност не исках никой в живота си. Всъщност, не исках нищо друго освен да си стоя в редовното депресивно състояние. Не исках да чувам никого, а още по-малко исках да се срещам с хората. Особено със щастливите хора. Те винаги ми напомняха затова, което ми се искаше да имам. И да, дойде той. И всеки път, когато му казвах "тръгвай си", той казваше "Ще остана." И наистина оставаше. Тихо, ненатрапчиво, без да иска нещо в замяна. Седяхме един до друг - аз потънала в мълчанието си, а той - не знам изобщо в какво потъваше той, защото никога не го питах. Апропо, и той не ме питаше. Просто оставаше винаги, когато го молех да си тръгне. Така започна всичко. С едно просто "тук съм, дори когато не искаш да бъда."
След месеците, които прекарахме в мълчание, накрая дойде ред на тихата му, почти изплашена покана да се срещнем някъде, на по-различно място. Аз винаги отказвах. И той знаеше, но пак търпеливо ме подканваше всеки път. Без да се сърди, когато си измислях о ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Propuestas