Вървим през гората, говорим си, смеем се, аз бутам едно дърво върху него, той умира, има погребение, на което аз не отивам... Добро утро! "Какви деца растат в днешно време!"
Осем часа. Ще поспя още малко. Да, бе!
- Ало?... Ами... да. Не, няма нищо!... Става. Кога?... Добре, в 12 у вас. Чао.
Часовете после ми се губят. Към 11 ставам. Обличам се и излизам. Ще купя нещо да не каже miss Perfect, че съм отишла без нищо (тя, разбира се, няма да го каже, нали е перфектна, но непременно ще си го помисли).
Влизам в първия магазин. Казвам "Добър ден" без не очаквам отговор. После искам: "Една тарелка сладки - ей от тия", а продавачката кима с поглед, казващ възможно най-ясно: "Ама ти какво правиш тука? Аз да не съм застанала зад този щанд да продавам? Да не съм тука да ти давам тарелки?" После ми подава сладките и казва: "Един и петдесет." Аз й давам парите и точно преди да изляза, поглеждам пуловера й (ей така, от любов към детайлите) - син е. Излизам. Завалява дъжд. Не е нито лек, нито топъл, ...