Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe... (Или как да се спасим от скуката)
(Всичко в тоя разказ е измислено и съвпадения с действителни случаи и събития е плод на вашата фантазия)
Отпуската отдавна отшумява. Старите тревоги също. Зимата преваля.
Отпивам малко от чашата с бира и се чудя на единственото съобщение, оставено от една непозната без снимка, без лични данни: „Как ненавиждам подобни сайтове и зная, че нищо от написаното в профилите не е истина... но желанието ми да си поговоря с някого ей-така, за удоволстие, надделява над иначе здравия ми разум :)“ Здрав разум... Не ми трябва много време, за да и отговоря. Тоя път решавам да не се правя на недостъпен, а да и кажа истината в очите за мен и моя живот. Сигурно искреността ми би уплашила 99 % от жените, но не и нея. Явно тя е единствената на моя страна от стоте. След няколко дни получавам това, което искам – снимка на нея и дъщеря и. Цяла вечер не мога да се осъзная на каква жена съм попаднал всъщност – красива ...