Отпуската отдавна отшумява. Старите тревоги също. Зимата преваля.


Отпивам малко от чашата с бира и се чудя на единственото съобщение, оставено от една непозната без снимка, без лични данни: „Как ненавиждам подобни сайтове и зная, че нищо от написаното в профилите не е истина... но желанието ми да си поговоря с някого ей-така, за удоволстие, надделява над иначе здравия ми разум :)“ Здрав разум... Не ми трябва много време, за да и отговоря. Тоя път решавам да не се правя на недостъпен, а да и кажа истината в очите за мен и моя живот. Сигурно искреността ми би уплашила 99 % от жените, но не и нея. Явно тя е единствената на моя страна от стоте. След няколко дни получавам това, което искам – снимка на нея и дъщеря и. Цяла вечер не мога да се осъзная на каква жена съм попаднал всъщност – красива, елегантно облечена, с едно малко ангелче до себе си. И да съм имал смелост досега, тя се изпарява на момента. Не, тая жена не е за мен! Тя е обречена да бъде с някой от висшата класа с черен костюм, бяла риза и вратовръзка! Следващите дни си размяняме обяснителни писма, пълни с условия от нейна страна. Това не ми харесва много, но съм любопитен докъде ще стигнем. Научавам доста за нея и това взема да ме плаши. Тя наистина е жена за „висшата класа“ - самоуверена, с висок пост, желаеща да се издигне още по-нагоре в йерархията, с приятели, които не си позволяват да съблекат черния костюм и бялата риза и слизайки самоуверено от новите си коли. Усещам, че това е голяма лъжица за моята уста. Нямам време за такива мисли, защото само след ден тя ме събужда по телефона
     - Пътувам към теб! Посрещни ме!
     - Ъъъ... къде си и как разбра къде живея – смотолевям нещо сънено.
     - Не съм разбрала, но ти ще ми кажеш! Хайде, че имам малко свободно време днес!
     - Ъъъъ... след 20 минути на моста...




Условията. Чувал съм ги и преди от други жени, но сега са още по-стряскащи. Най-важното от тях е „Силен мъж“. Аз определено не отговарям на това условие, ако се изключи неистовото ми желание да подчиня подчинените си с викове, юмруци и ритници. Като прибавя същото и за шефовете си, може да се каже, че по-скоро съм за психиатър. Психиатър... тя познава доста (по-точно всички) такива. Най-добрата и приятелка е такава. Аз също познавам такива и си имам запазено място. Все пак „Силен мъж" е разтегливо понятие. Почти ме е убедила, че аз съм за нея. Нещо обаче ме спира. Предните ми връзки. Имал съм много жени, но сега трябва да я убедя, че съм бил само с една. Не е толкова сложно. Явно мълчанието е злато, което навежда жените на мисълта, че тоя глупак не е имал други жени. Сексът си е секс и е задължителен според нея (а и според мен). Тук поне не си противоречим. Всичко би било в реда на нещата, ако не се бе появила друга моя любов...

Сладкото ангелче от снимката е още по-сладко на живо. Дъщеря и. Никога досега не бях изпитвал такива чувства. Може би това са бащински чувства, но честно да си кажа, никога не съм чувал да има такива. Това дете ме променя коренно и аз съм готов да направя всичко за него! Мисля, че и то ме харесва донякъде. Иска баща, но не истинския си, който мрази неистово. Иска човек, който да и обръща внимание. Явно такaва персона липсва. Майка и е заета, строга и със собствен начин за възпитание, който аз не одобрявам много, но приемам за даденост.

Имам някои съмнения и искам да ги изчистя. Затова не и казвам „Обичам те“ . Тя ми го споменава постоянно последните дни, но аз само мълча. Няма да ме пусне никога. Убеждава ме в това с всеки изминал ден. Тогава идва Денят. Както има една приказка – „Или сабя на кръст или х** у г** . Определено х** не бе мой, а на костюмаря. Висша личност с голяма слабост към алкохола, жените и наркоманките.

Ставам в 4.50 сутринта от леглото и и потеглям за работа. Карам със 140 км/ч, когато телефонът ми звъни и вдигам. Фаровете осветяват пътя добре, но една лисица, пресичаща пътя, би ми разказала играта. Мисля си това, докато говоря по телефона и шофирам с една ръка. „Говоря“ е силно казано, защото в тоя участък сигналът прекъсва постоянно и аз споменавам само едно: „... Нали ми обеща да се обадиш по-късно...“. Така и не се обади. Не бе лисица, а бездомно куче. Телефонът пада в краката ми, а аз профучавам на сантиметри от горкото животинче. Това бе рекорд. 5.15 на работа! Никога досега не съм бил толкова бърз. Осъзнавам нещо. Аз я ОБИЧАМ и съм щастлив! Обичам ги и двете! До вчера си мислех, че обичам повече дъщеря и, но сега разбрах, че не мога да ги деля така! Пращам и СМС с откровението си и чакам отговор. Може би си прави майтап. Преди тя ме засипваше с СМС-и докато работя, а сега и думичка не казва на това „Обичам те“. Усещам накъде забиват нещата. Нещо е станало. Тя се обажда 5 минути след като съм излязъл от нейното легло, а не ми отговаря в момента, когато трябва да е пред компютъра си на работа. Около обяд получавам неочаквано съобщение - „Не се чувствам добре, ще ходя на лекар. Ще ти се обадя по-късно.“ Измивам си за 3 минути ръцете и искам да и спестя обаждането по-късно, но уви. Изключила е телефона си. Пробвам няколко пъти в продължение на 3 часа, но едва накрая успявам да и позвъня. Никой не вдига. Вече се чудя дали има смисъл да чакам в офиса на М-тел, за да се сдобия с нова SIM карта, която ще ми позволи да водя по-нормален диалог с любимата. Идва и моят ред, но тогава едно потрепване в джоба на панталона ми подсказва, че имам СМС. Това е неочакван СМС. „Имаш E-mail. Просто нямам смелост да чуя гласа ти“


„Бременна съм, затова много съжалявам, но всичко свърши...“. Бременна, но не от мен. Да, всичко свърши в деня, когато осъзнах, че я обичам лудо. Сърцето ме пробожда, а аз се сещам и за предното лято. Както има една приказка:

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...