Влезе в залата. Всички сякаш точно нея очакваха. Уплаши се. Страшно е да знаеш, че всички очакват най-доброто oт теб. Но страхът отмина, когато пристъпи към сцената. Тя усещаше сигурност само и единствено там. В онзи прашен стар театър тя виждаше бъдещето си, мечтите. Виждаше себе си. Спря преди да се качи. Огледа се. Усмивките на журито я правеха още по-уверена. Сякаш казваха: "Знаем, че ще се справиш". Тя също го знаеше.
Сигурна беше, че сцената няма да ú изневери, че тя самата няма да изневери на сцената. Ролята беше близо до същността ú, а дори да не беше нямаше да ú е трудно да се въплъти в нея. Свикнала е. Всеки ден различна роля. Тя беше актриса. Умееше да си служи с думите и жестовете, за да манипулира околните. Знаеше как да акцентира върху моментното действие, без да разваля сцената. Знаеше, че гласът ú трябва да изразява по точен начин това което иска да каже. Знаеше за жестовете. Нищо не трябва да бъде преиграно. Нищо не трябва да бъде изкуствено.
Oгледа се. Била е там стот ...