1 ago 2019, 15:51

 Амулетът на тайните 2 

  Prosa » Otros
972 1 0
Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

3.

Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейство Дончеви. Госпожа Христова носеше със себе си няколко поздравителни картички и писма от свои приятели, които предаде на Френцов. Сред образците на почерци в тях нямаше съвпадение с почерка от бележката.
Скоро стигнаха до модерната сграда, на втория етаж на която имаше табелка „Дон пропъртис“.
Качиха се по широко мраморно стълбище и натиснаха звънеца. Вратата им отвори Матей Дончев.
 - Каква приятна изненада, Аделина! Какво те води насам? Влезте!
 - Това е мой приятел, господин Френцов, търси да наеме апартамент и реших да го доведа при вас – каза госпожа Христова, докато влизаше в помещението.
Вътре с усмивка я посрещна и госпожа Доротея Дончева.
 - Нищо не спомена снощи – обади се господин Дончев.
 - Едва тази сутрин господин Френцов ми сподели за плановете си и реших да му съдействам. Надявам се, че вие ще можете да му помогнете.
Известно време разискваха предпочитанията на Френцов и му показваха снимки на подходящи предложения. Госпожа Христова се опитваше да обърне разговора към празненството за рождения ден, но без особен успех. Всички бяха изцяло ангажирани професионално.
Когато видя, че няма друг избор, Аделина Христова каза:
- Да не забравя да Ви благодаря за подаръка.
- О, знаеш, че обожаваме луксозните прибори за хранене - със забележима гордост в гласа каза Матей Дончев. - Когато видяхме този комплект, се влюбихме в него и веднага го купихме. Ще се радваме да го ползваш със здраве!
Лицата на двамата съпрузи излъчваха спокойствие и удовлетвореност. Нямаше и следа от смущение при споменаването на подаръка.
- Наистина е прекрасен, предположих, че е от вас! Е, ако сте изяснили всичко, да не Ви губим повече времето.
- Наистина, получих достатъчно предложения. Нека ги обмисля още веднъж и ще се свържа с вас – каза инспекторът.
- Добре, тогава ще Ви пожелая приятен ден и ще се радваме да Ви видим отново! – каза господин Дончев.
- Довиждане, Аделина! И между другото – страхотен медальон! – усмихна се госпожа Дончева.

4.

Госпожа Христова и  Френцов продължиха с обиколката си. Следващи в списъка за посещения бяха семейство Димитрови. Бяха решили Френцов да се представи като детектив, който има нужда от съвет от ботаник във връзка с някакви отровни растения, за които инспекторът неотдавна беше чел. Тази допълнителна информация нямаше да бъде излишна. Двамата се запътиха с ентусиазъм и неусетно стигнаха до дома на семейство Димитрови, който по странен начин съчетаваше невзрачност и артистичност, противоположни точно като собствениците – фотограф и професор по ботаника.
Инспекторът набързо преговори наум заучените фрази за отровните растения, после кимна нетърпеливо на госпожа Христова и тя натисна звънеца.
Вратата отвори госпожа Димитрова. За учудване на госпожа Христова видът й никак не беше представителен, а от очите й се стичаха сълзи.
Без да ги поздрави и дори без да ги погледна, тя промълви:
 - Аз знам. Той ще си плати!
Госпожа Христова леко се олюля, но успя да запази равновесие……

5.

- Какво има, Женя? Защо си разстроена? – попита госпожа Христова, а господин Френцов деликатно се отдалечи.
- Нали знаеш, че Александър си взе асистентка в университета. Не я бях виждала, описваше ми я като доста пълничка и невзрачна, която обаче била много организирана. Е, истината е друга – имат любовна връзка.
- Сигурна ли си в това? Може да е някакво недоразумение?
- Какво недоразумение?! Открих в нещата му два билета с техните имена за полет до Париж миналия месец в дните, когато уж беше на конференция в Балчик. Това събуди подозрението ми и реших да претърся всичко. И открих сметка от хотел за една двойна стая на името на господин и госпожа Димитрови!
- Наистина много съжалявам, но все пак може и да има някакво обяснение.
- Никакво обяснение няма, той ще си плати незабавно! – троснато отвърна госпожа Димитрова.
- Поговори ли с него за това? Или е по-лесно да му напишеш бележка?
- Ами, бележки ще му пиша. Молба за развод ще напиша.
- Успокой се, Женя. Значи това не е твое? – каза госпожа Христова и извади листчето.
Женя Димитрова известно време се взираше в него и после промълви:
- Не! Явно не само аз имам проблеми …..

6.

Близо до дома на семейство Димитрови се намираше седалището на фирмата за кетъринг, която бе обслужвала рождения ден. Уютната малка розова постройка се намираше в средата на подреден двор с поддържана тревна площ, в ляво от която имаше паркинг, пълен с брандирани автомобили „Делта кетъринг“. До козирката над входната врата имаше огромен макет на усмихнато кексче.
Във фоайето ги посрещна любезна секретарка и ги въведе при търговския директор господин Парапунов. Противно на факта, че работеше във фирма за кетъринг, господин Парапунов беше доста слаб и сух, а костюмът му му стоеше някак неестествено.
 - Здравейте, госпожо Христова! Удоволствие е за нас да ни посетите отново! Надявам се, че нямате оплаквания от обслужването ни предния ден.
 - Здравейте! О, напротив, много съм доволна, точно затова доведох мой приятел, който има нужда от подобни услуги. Това е господин Френцов.
 - Добър ден – кимна инспекторът.
 - Радвам се да го чуя. Разбира се, че ще изготвим нашата най-добра оферта за господин Френцов. Кога е събитието и за колко човека?
 - Списъкът с гости още не е окончателен, но моля да имате предвид 30 души за след две седмици – отвърна Френцов.
 - Чудесно, сега ще Ви предложа примерни менюта, от които да изберете – каза господин Парапунов и подаде няколко листа на Френцов.
 - Останах много доволна от двете момчета, които обслужваха моя рожден ден – намеси се госпожа Христова. - Може ли пак тях да ангажирате?
 - Хм, боя се, че мога да изпълня молбата Ви само наполовина…
 - Какво искате да кажете?
 - Днес едното от тях не се яви на работа! Телефонът му е изключен, можете ли да си представите! Дори и да се появи, едва ли вече ще работи за нас, не търпим подобно отношение към работата. А беше толкова надежден!
Инспекторът и госпожа Христова се спогледаха.
 - Може да се е случило нещо непредвидено – обади се инспекторът.
 - Много неща са възможни, но ние трябва да бъдем уведомени, винаги има начин за това! – категоричен беше господин Парапунов.
 - Съжалявам, че имате подобни неприятности – съчувствено каза госпожа Христова. – Силно се надявам това му решение да няма нищо общо с ангажимента при мен.
 - О, не се безпокойте, в края на празненството са обсъждали с колегата му, че Иван Мавродиев е бил много доволен от вечерта. Ще осигурим присъствието на други служители и гарантирам, че обслужването ще бъде превъзходно!
 - Не се съмнявам в това! – каза инспекторът. - Мога ли да взема примерните менюта и да ги обмисля? Щом направя избора си, ще Ви се обадя да обсъдим цените и подробностите.
 - Да, разбира се, обмислете го на спокойствие. Ние оставаме на Ваше разположение.
 - Благодаря още веднъж за обслужването вчера и за отзивчивостта днес – допълни госпожа Христова. - Довиждане засега!
 - Довиждане!
Щом се озоваха извън сградата, госпожа Христова и инспекторът казаха в един глас:
 - Иван Мавродиев!
 - Всъщност снощи служителите носеха баджове с имена, но изобщо не обърнах внимание. Единствено забелязах, че вместо първо име имаше само инициал. Чудя се дали е просто съвпадение на имената, или пък въпросният господин е свързан с госпожа Михаела Мавродиева, бившата годеница на съпруга ми?
 - Това ще бъде лесно да се разбере, ще се свържа с моя приятел комисар Тодоров в полицията да проучи. Обаче срещам затруднения да измисля възможен мотив този младеж да има нещо против Вас, дори и да е син на Михаела Мавродиева. Той би трябвало да Ви е по-скоро благодарен, защото иначе майка му нямаше да срещне баща му!
 - Имате право!
 - Но все пак човешките мисли и желания могат да ни изненадат! Нека първо открием кой е той и по-важното – къде е.

7.

 - Знаете ли, имам познат, който се занимава със старинни бижута. Ателието му е съвсем наблизо. Можем да се отбием и да му покажем медальона. Възможно е да ни даде полезна информация за знаците по него, която да разкрие поне част от загадката. Какво ще кажете? – попита инспекторът, когато се отдалечиха от фирмата за кетъринг.
 - Чудесна идея! Нека видим какво ще ни каже - въодушевено отвърна госпожа Христова.
Не след дълго се озоваха пред един безистен и влязоха през него в двора. Навсякъде имаше зеленина, но не беше добре поддържана. Зад едно от дърветата се виждаше малко павилионче с надпис „Бижутата на Драго“.
Посетителите изразиха нуждата си от професионална консултация от бижутера.
Няколко минути Драго разглежда бижуто и после каза:
 - Съвременна изработка, материалът е сравнително евтин. Но търсеният ефект е имитация на стар гръцки медальон. Такава форма е характерна за Древна Гърция през втори век преди новата ера, а знаците също са старогръцки и са характерни за техните монети от това време. Такива медальони в днешно време се продават масово.
 - Значи гръцки, добре…. – промърмори Френцов, а после се обърна към госпожа Христова – Това говори ли Ви нещо? Били ли сте някога в Гърция?
 - Да, ходили сме там на почивка. Всъщност точно тогава се запознахме със семейство Маринови….

8.
Госпожа Христова се беше отпуснала на креслото и се опитваше да чете книга, но мислите й блуждаеха. В ръце държеше първи том на „Мелничарят“, подарък за рождения й ден, но буквите се размазваха пред очите й и четенето беше невъзможно. Въпреки прекрасните отзиви за книгата, които беше чула, историята не можа да я грабне. Един мелничар наема млад работник, който се оказва негов син, за когото не е знаел. Завещания, завист, кавги. Такива неща се случват само в романите, помисли си госпожа Христова и с досада остави книгата. Сигурно защото друго я вълнуваше, мисълта й прескачаше от Иван Мавродиев, през Гърция, към всеки един от гостите й. Кой от тях таеше тайна злоба към нея? И защо?
За днес посещенията на приятелите бяха приключили, утре щеше да се срещне с останалите. Помисли си, че след днешния ден се чувстваше още по-объркана, отколкото след като получи бележката. Всичко й изглеждаше толкова нереално и нелепо. Но можеше да усети злобата, която струеше от тези няколко изписани думи, а тази злоба беше реална!
Реши, че ще отиде да си направи кафе. Бутна още веднъж книгата на масичката и се изправи. В кухнята завари госпожа Владова, която правеше баница и не откъсваше очи от нея. Миризмата на разтопено масло събуди сетивата й.
 - Здравейте, госпожо Христова! Не знаех, че сте се прибрали, аз още не съм готова с вечерята.
 - Не се притеснявай, Ленка, още не съм гладна, ще си направя едно кафе. Дори мога да не ям, но твоите баници не са за изпускане.
 - Сега ще Ви направя кафе, само слагам баницата да се пече.
 - Няма нужда, сама ще се справя.
Тогава госпожа Владова вдигна очи и лицето й искрено засия.
 - Виждам, че сте сложили медальона от мен, радвам се, че Ви харесва!

 

Следва продължение.

» следваща част...

© Ф Ф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??