Андромеда
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, недостъпно, мистично, неподправено и прекрасно, то притежава невероятно великодушие към всеки, потърсил опора в дълбините на непроницаемата му мъдрост. Тогава морето проявява стаената си добронамереност и дава воля на своята съзидателна мощ! Тогава морето съгражда отново света. Чрез своите тайнствени, скрити истории, разказани с изразителен глас, то поражда отново стремежа в човека и го връща на правия път. Морето е сейф на паметта на земята!
Обичам морето, защото то ме спасява! Обичам, когато морето разказва...
* * *
Далече, далече, в забвението на прастари земи, чувам жалостен плач. Трогателен вой на вълни, писък на чайки, чак въздухът стене с единствена мисъл: "Боли!"
Къде съм? Откъде идв ...