Тази двугодишна изолация никак не му пречеше. И преди си беше затворен вкъщи. Не обичаше шумните тълпи на улиците или събиранията в компании. Живееше сам и дори преди пандемията работеше он лайн. Твърдо беше решил никога да не се ваксинира. Имаше гадното усещане, че тази ваксина ще отнеме нещо от него.
С месеците сънуваше един и същ сън. Някъде от безкрая се появяваше мъж, който целият излъчваше светлина. Бавно престъпваше до огромен дървен кръст. Слагаше стълба и се качваше на нея. После разперваше ръце. При него долетяваха ангели с черни криле и го приковаваха към кръста... После всичко потъваше в мрак.
Тази вечер всичко се обърка. Стоеше пред фоайето на голям магазин и гледаше щуращите се тълпи хора. Чудеше се, кого да помоли, да му купи един тостер, защото неговият изгоря.
Някой го хвана за рамото.
- Господине, вашите документи!
До него стояха двама полицаи. Подаде им личната си карта.
- Защо сте без маска?
- Ами, аз съм навън.
- Не сте навън, а влизахте в магазина.
- Не... Виждате ...