6 мин за четене
Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие още не сме срещнали такъв.
– А останалите 0.02%?
Телефонът на Киро изпиука.
– Тях не ги мисли – каза някак разсеяно и зарови поглед в месинджър. – Нема ги в таблицата.
– Коя таблица?
Киро вдигна очи и само дето не ме намушка с тях. След началното сепване видях в бисерния му ирис приятелска насмешка.
– Катя, миличка, нима вече си немаме доверие? – килна глава на една страна и зацъка с език. – Кой те уреди в казиното? Кой плати операцията на баба ти? Да не споменаваме, че ви запознах със Станимир.
– Ох, Киро, знам, просто...
– Не верваш в хапчето? Признавам, отначало и на мен ми се стори абсурдно. Не, почакай – тъпо. Точно така, стори ми се адски тъпо. Кой ще иска да си спомни миналото, викам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse