Пета глава
Веднага щом се прибрах, хукнах към моята стая, като разминах учудения поглед на баба. Фиу! Хапчето си лежеше най-спокойно върху нощното шкафче, където го бях оставила. След отлива на облекчение се върнах до вратата, баба беше още там.
Докато й разказвах всичко, тя изглеждаше най-притеснена от факта, че не съм си изяла сандвичите.
– Затуй си бледа, виж се! – грабна сандвичите от ръката ми, прибра ги в хладилника и тикна пред мен яхнията, която готвила, докато й звънях сякаш преди два живота. – Яж!
– Бледа съм, защото пред мен убиха човек, бабо.
– Хубава работа. Я се хващам на бас, че мъртвият е по-блед от теб. Обаче ако не ядеш, току-виж си го догонила.
– Ужасна си!
Баба само махна с ръка и отиде в хола да шета, докато аз се нагърбих с яхнията. След като удавих две филии в соса и ги изядох, наистина се почувствах по-добре. Жената не можеше да готви много неща, но което можеше, правеше го превъзходно. Яхниите ги можеше.
Като отново влезе в кухнята и ме погледна, баба възкликна ...