/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/

Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, дремейки под големия храст, когато усети нещо некомфортно. Първом помисли, че е от ракийцата, с която проми стомаха по време на пестеливия обяд – някакъв си литър скоросмъртница. Та затова реши да я разреди и доля в устата още половинка от дарената му заранта шльокавица. Мичу кръчмарят така си плащаше за десетте овчици – със събраните след полунощ в тенекиена манерка остатъци от разните питиета.

Както и да е, бай Дан не трепваше от нищо. Освен от изворна вода, защото тя създаваше условия за ръждясване на червата.

Поотвори едното око, после другото само зяпна. Клепачите рипнаха над челото чак…

Над поляната се носеше змей…

Ужасен, с бели криле, червен гръб, син корем, с огнени очи, уста по-голяма от тая на кметската секретарка, език като че се е наддумвал с бабите от селския клюкарски пункт…

Повече бай Дан не видя, тъй като на второто мигване се намираше чак при Трите кладенеца и за втори път в живота си се миеше с ледената вода от оцелялото затлачено изворче…

Привечер селяните посъбраха овцете. Интересното беше, че изгубени или изядени нямаше. Ни една!

Чуден змей. Да не е вегетарианец? Или по-лошото – веган? Малей,отиде земеделската реколта…

Селото щеше да си продължи изветряването спокойно, ако синчето на кмета нямаше модерно телефонче. И, като се изкатери на бряста, дето само ловеше връзка с градското си гадже, рече на оня за змея...

Гаджето му – като всяко модерно гадже, имаше и то такова. Само че момиче. За разнообразие. Което момиче работеше в една редакция през свободното време от занятията на кола в бар-механа-бирхале-вариете „Ух, та, леле-мале“…

Момичето… Бившето отдавна момиче разказа на главния редактор за змея. Макар че й беше трудно с пълна уста. И, докато му помагаше да си закопчае панталона, подметна, че подобна новина ще разнообрази богатството на вестника – най-после ще има и материал сред рекламите…

То пък през градчето минавал някакъв столичен… Абе, столичен! За час завъртя две сделки с кисело зеле, закупи на вересия буре пресен оцет, бивше старо вино, поръча си прясно младо телешко от дядото на стария вол на областния управник…

И по време на сделките, докато си пиеше оригиналното уиски, правено майстроски от Асан Джибрата, чу за змея…

Което чуха и хората в цялата страна. Защото столичанинът успя да продаде сензацията на няколко медии с изключителни права и запазена марка без мярка…

Още вечерта се заредиха предавания – куп специалисти обсъждаха змейовия род, историята на змейството, проблемите пред змейския живот… Суперспецовете стигнаха до извода, че агресията в змейовете е вродена, тоест – трябва да очакват в най-скоро време настъпление на змея към столицата и опита му да унищожи демократичното царство – господарство.

Главният магьосник и завеждащият отдел „Проникновения“ изпаднаха в транс, влязоха в мозъка на змея и разчетоха плановете му. А те бяха откровено агресивни – да нападне царството от три страни едновременно, да разбие царската войска, да плени царските придворни дами /не всички, царицата поради възраст, а щерките й поради природна неблрежност, щяха да уплашат дори него/ и да ги вземе в харема си навръх планината, в ски-курорта Черноснежково…

Това помогна да се съставят и гениалните планове за борба със змея.

Военни експерти – всичките с пагони и ордени, получени за отлично прислужване на царя, излязоха с постановление: веднага цялото царство да започва копаене на окопи, блиндажи, укрития срещу атаките на змея и евентуалните обстрели с небесен огън.

Училищните власти постановиха началото на военно обучение. От следващия ден децата трябваше да ходят в клас с дървени мечове и копия, готови за отбрана. А на пазара нямаше да се допускат жени без лично оръжие – поне чекийка.

Доброволните дружини се сформираха по квартали и махали, а в батальоните за регионална защита се записваха най-вече мъже без определено занятие. Но пък с опит от конфликтите – в кръчмите или със съседните държави. Героични мъжаги, умеещи да оцеляват в последната редица и да намират бързо нужната им плячка…

На другия ден беше обявено настъплението на змея.

Който постъпи по змейски подло – не се появи, макар всички да го видяха.

Обаче, важното е, че събитията се развиваха. Няма да ги спрат заради подобна дреболия, я. Още незапочнало, настъплението на змея се развиваше. Събраните на площада журналисти го забелязаха и започнаха да си записват – отде лети, как мята огън, какви въздушни пируети върти, как армията героично се съпротивява…

Отсъствието на врага не означаваше, че войната не е кървава. Маса народ падна там – кой прострелян със стрели от съседите, кой наръган с копие при опит да се свре в канавката, кой посечен от изпаднал в истерия командир, кой наръган с чекийка от булката, заварила го да се окопава в комшийката…

Важното е, че змеят беше отблъснат с големи загуби от негова страна…

Макар сам главнокомандващият на тълпата да заяви, че не вярва в изтеглянето на змея и призова всички да са готови за нови битки. Някои тук, други по медиите…

Така падна вечерта и Денят на славните герои временно завърши…

А змеят…

Ама нали ви казах – страхлив гад! Не дойде… Хич!

Най-вече, защото се появи и изчезна в главата на бай Дан. Ами пийнал си човекът, в стомаха и главата му – каша, видял каквото се излюпило в алкохола и… То пак добре, че не излетяха от там ято прилепи-човекоядци, гигантски октопод и русалка в пълна униформа. Демек –голичка такава… Мани, мани – срамота… При това моден русал – гей, мъж…

Ама това е друга тема, няма сега да обсъждаме свободата човешка кой как да се маймуносва…

И змеят ни стига