Всяка събота се събираме съседките от входа на кафе. После си пускаме музика и танцуваме, нещо като аеробика си правим и се разделяме да си вършиме домакинските работи. Миналата седмица мъжът ми като ни видя, че разместваме мебелите, за да танцуваме, си облече екипа и отиде да рита футбол.
Тая събота ми се обади дъщерята на съседката от седмия етаж. Направила кафе и ме чака да танцуваме. Направила страхотни записи. Слизам и звъня. Отваря ми майка й.
- Здравей, Гинче! Мария ми се обади, че кафето е готово. Днес аеробиката е у вас.
Гинчето ме гледа и мълчи. От вътре се чува глас:
- Айде, влизай.
- Какво има, Гинче? Защо не ми говориш?
Съседката минава покрай мен и си влиза в стаята.
- Какво й е на майка ти? Нещо е сърдита.
- Не знам. Нищо й нямаше до преди малко.
- Да не би на мен да ми се сърди нещо.
- Нищо не ми е казала. Я я остави. Слушай каква музика имам. След малко нали ще скачаме?
Влиза Гинчето в кухнята, избърсва печката, измива съдовете. Аз пак я закачам: ...