Казвам се Георги. Син на Тодор Светослав. От рода на Тертер. Видял съм до сега 21-22 лета. Наричат ме Георги, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи. И е право. Аз съм българския цар. И тази нощ ще продам душата си на дявола.
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, когато се е раждал? За първи път усетих злината у себе си, когато бях на пет години. С други знатни деца ловях пеперуди. Сполучих да хвана една. Красна. С чудни багри по крилата си. Кафяво, червено, златно. Огледах се. Бяхме на една тучна поляна, близо до Царевград Търнов. И слънцето грееше, и птичките пееха, а в синьото небе се оглеждаха моите сини очи. Току посред поляната течеше малко ручейче. Пристъпих напред и потопих преперудата в бистрата вода. Гледах я как се гърчи. Удавих я. И ми хареса.
Подир години започнах да ходя на лов, както прилича на царски син и наследник. Само че докато другите се радваха като убият дивеча с един изстрел, аз търсех само да раня животното. Харесваше ми да г ...