2
Бях сам от около два часа. Напълно сам. Така трябваше. Имаше неща, които те отдалечаваха от заобикалящата те среда. Вярвах, че е за добро.
Последното, което научих за себе си, ми даде нова тема за размисъл. Непознатите емоции, като всеки неканен гост, дадоха най-доброто от себе си за да ме впечатлят. Посрещнах ги и ги предразположих да се настанят удобно в мен. Не обичах в дома ми да е пренаселено, но може би от учтивост не останах безразличен към тях.
Някаква центрофуга в съзнанието ми, искаше да се включи на пълни обороти. Опитах се да изключа захранването. Да укротя дуела в главата си.
Откриха в тялото ми тумор. Той беше предизвикал кръвоизлива. След операцията ми го сподели възрастен лекар по мъжки и ме остави сам. Това не беше драма. Сега такива неща се случваха често около нас. Нямаше да е редно да се правя на нещо специално. Човечеството се прочистваше от раните си по много начини…
Бях чувал за тази игра, но не я бях играл. Бях нов в нея. Да ти споделят рутинно, че във житейск ...