Аз съм добър човек
Разказ
Офисът беше почти готов. Оставаха малки довършителни работи. Имотът, в който се намираше, беше доста голям, разположен на хълмче, от което като на длан се виждаше селото. А отсреща, една зад друга се издигаха планински вериги, покрити с величествени гори, все още пощадени от брадвата на секача. Гледката беше наистина красива!
Оградата беше готова – висока и непристъпна, градинките приличаха на малък оазис. Сред тях, под широк навес бяха подредени няколко масички от масивно дърво и голяма люлка, застлана със скъпо покривало. В люлката блажено се беше полуизлегнал и придрямваше шефът на фирмата. Българин от турски произход или турчин от български произход – и той самият не знаеше точно. Знаеше само, че през турско прадядо му е бил бей по тези земи и сега нещата отново се повтаряха…
Вътре работеше гипсаджията – младо момче. Приличаше на истински художник. С изящни движения на шпаклата оформяше корнизите. Работата така го беше погълнала, че в момента за него друго ...