Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега, след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чист, чист. Разговаряха за какво ли не. Смееха се. Беше весело.
Не забелязаха откъде се появи старицата. Първо я видя най-малкото момиче. Стана и ù предложи да седне. После отиде при всяко едно от момичетата и взе по едно кокиче. Поднесе ù букетчето.
- Заповядай, бабо, кокичета от нас. Много са красиви и хубаво миришат. На пролет. Изглежда Баба Марта е весела. Изпрати ни този слънчев ден и кокичетата. Нали?
Баба Марта се засмя. Хареса ù това момиче. Умно и добро, уважително.
- Вие, деца, кой сезон обичате най-много? Я кажете.
Всички извикаха - лятото. Слънчево и топло е. Има цветя. Птичките пеят. Игрите са чудесни.
Старицата забеляза, че само малкото момиче не казва нищо. Затова се обърна към н ...