Февруари - убийствен студ скова земята. Вятърът виеше безпощадно, а оловното небе застрашително притискаше града. В късния следобед гаровия площад обезлюдя.
Баба Руска спря раздрънканата количка до контейнера - разрови боклука с бастуна, разбута торбите и извади парче мухлясал хляб. „За кокошките бива”- помисли си. Накуцвайки, изтика количката и застана на завет. Извади буркани със зимнина, торбички с орехи, суха чубрица, чифт обувки - демоде, но запазени и нареди всичко на две телени каси. Загърна се и зачака.
„Дано някой да купи нещо - за хляба да изкарам, че и вафли обещах на дядо Неделчо - тъй ги обича милия ми...”
Вятърът я прониза, болките в краката се засилиха. 72 годишна, баба Руска беше едра жена - силна. Артритът и шиповете я тормозеха, но не се даваше. Въртеше къщата и с лозето сама се оправяше, откак дядо Неделчо се залежа, а надвечер излизаше на пазарчето и продаваше каквото Бог дал - плодове, зеленчуци, подправки, пресни яйца...
Сви се в дебелата шуба и се умисли - за сту ...