zelena
65 el resultado
Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин ...
949
2
3
Любов
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...
Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не и ...
552
2
Докато пътуваше в автобуса, Милчо се замисли за Надежда. Учеха в едно училище, той в седми, тя в девети клас. Бяха в различни смени. Може би, за това се запознаха едва преди няколко месеца - на басейна. Милчо тренираше плуване, тя скокове във вода. Надя беше единствената му приятелка момиче - странн ...
614
Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...
1283
1
5
Вяра
Христина беше на осем години, а сестричката ѝ Биляна на на три и половина. Родителите им спешно трябваше да заминат за няколко дни в командировка (служебно пътуване) и заведоха децата на село.
Обичаха да гостуват на баба Тана момиченцата. Още с пристигането им, старицата прибираше таблета и тел ...
Христина беше на осем години, а сестричката ѝ Биляна на на три и половина. Родителите им спешно трябваше да заминат за няколко дни в командировка (служебно пътуване) и заведоха децата на село.
Обичаха да гостуват на баба Тана момиченцата. Още с пристигането им, старицата прибираше таблета и тел ...
483
2
2
Йоана винаги имаше от всичко по много и все хубави или вкусни неща. Родителите ѝ бяха заможни и тя получаваше каквото пожелае.
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с ...
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с ...
765
1
3
Прошка
В малкото планинско селце цареше мир и сговор между старците. Помагаха си всякак и бяха като семейство. През училищните ваканции, семейството ставаше по-голямо, защото пристигаха децата – внуците им. От пет-шест годишни дребосъци до десет-дванайсет годишни батковци и каки. Събуждаше се селото ...
В малкото планинско селце цареше мир и сговор между старците. Помагаха си всякак и бяха като семейство. През училищните ваканции, семейството ставаше по-голямо, защото пристигаха децата – внуците им. От пет-шест годишни дребосъци до десет-дванайсет годишни батковци и каки. Събуждаше се селото ...
1368
7
Луладжа беше циганка. С нетърпение тръгна за училище в първия учебен ден на първи клас. Беше хубаво и мило момиченце. Усмихваше се на всички, искаше да се запознае с всички. Но, към когото и да се приближи, всеки ѝ обръщаше гръб. По-късно, вече в класната стая много се натъжи, защото само тя остана ...
1204
1
7
Иван ритна с яд камъчето, сякаш то беше виновно за всичко, което му се случи. Огледа улицата и пресече. Картината още беше пред очите му, как го сочат с пръст съучениците му и викат „лъжец, лъжец“, а той побягна почервенял от срам и неудобство.
„Как ще вляза в клас утре? - помисли си. - Ще излъжа ма ...
„Как ще вляза в клас утре? - помисли си. - Ще излъжа ма ...
1220
1
6
Никак не му се ставаше на Митко сутринта за детската градина. Много пъти през нощта се събужда и светва нощната лампа. Сънува, че се превръща в дракона, който побеждава безсмъртния воин (герои от играта, с която се събуждаше и заспиваше – толкова много я обичаше, че сякаш живееше в нея).
Майка му за ...
Майка му за ...
1254
1
6
Въведение
Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа. ...
Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа. ...
724
7
Лечители
Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със ...
Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със ...
1335
2
4
Пророчеството
Сиспара се роди три години преди изчезването на Слънцето. Имаше бледи спомени от най-ранното си детство, за много нежни на пипане, обагрени в различни цветове форми с прелестен аромат. А също за високите природните образувания, които бяха навсякъде. Безброй гладки, лъскави висулки се п ...
Сиспара се роди три години преди изчезването на Слънцето. Имаше бледи спомени от най-ранното си детство, за много нежни на пипане, обагрени в различни цветове форми с прелестен аромат. А също за високите природните образувания, които бяха навсякъде. Безброй гладки, лъскави висулки се п ...
989
3
8
Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
1578
7
11
Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...
907
3
11
Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...
803
2
4
Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...
1338
4
9
Център за координация на пресичащи се пътища
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...
1505
2
3
Сестри
Бяха почти неразделни, от времето, когато Обич пристигна в този свят. Любов го обитаваше изначално. Живееха сред хората и съпътстваха влюбените. Понякога, Обич се настаняваше в очите на единият, а сестра ѝ, в сърцето на другият. Нямаше своеволие в изборът им, всичко беше написано в Небесната ...
Бяха почти неразделни, от времето, когато Обич пристигна в този свят. Любов го обитаваше изначално. Живееха сред хората и съпътстваха влюбените. Понякога, Обич се настаняваше в очите на единият, а сестра ѝ, в сърцето на другият. Нямаше своеволие в изборът им, всичко беше написано в Небесната ...
868
1
3
Катерина
Вилнееше фъртуната. Бясно връхлиташе селото и го затискаше. Мъждивите светлини на къщите
чезнеха.
Превита, Катерина затъваше в преспите. С вкочанени пръсти придърпваше забрадката и бършеше лице от налитащите едри парцали сняг. Чу вълците. Дъхът ѝ секна. Примря. Изтекоха силиците. Огъна я ст ...
Вилнееше фъртуната. Бясно връхлиташе селото и го затискаше. Мъждивите светлини на къщите
чезнеха.
Превита, Катерина затъваше в преспите. С вкочанени пръсти придърпваше забрадката и бършеше лице от налитащите едри парцали сняг. Чу вълците. Дъхът ѝ секна. Примря. Изтекоха силиците. Огъна я ст ...
930
5
(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...
1447
2
22
Танцувам дните си, примижали от щастие.
Танцувам ги, дори да ходят по стъкла.
Теснеят думите от маски на метафори -
несмели полуистини в реалността.
Неизмерима е широтата на ритъма в стъпките. ...
Танцувам ги, дори да ходят по стъкла.
Теснеят думите от маски на метафори -
несмели полуистини в реалността.
Неизмерима е широтата на ритъма в стъпките. ...
898
9
Щурият хлапак Слънце се препъна в търкулнато от Време камъче, стрелна го парещо и се изправи повдигнат от непоправимия бохем Ден. Провесиха платното за Залез, връчиха му по една четка, намигнаха окуражително и бодро закрачиха на запад. Приглушен и топъл, Здрач им помаха, придърпа завесата на вечерта ...
1770
1
42
Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...
2023
61
Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...
1785
40
Прашен път
и хълмове,
размити в мараня.
Вятър-ситар
шепне в стъпки. ...
и хълмове,
размити в мараня.
Вятър-ситар
шепне в стъпки. ...
1902
50
В памет на дядо
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...
2491
57
КАРМА
На Виктор
Светла му памет!
В непрогледната нощ прозорецът отрази застиналата неподвижност на стаята като огледало.
Глух стон и ръцете се вкопчиха в завивката. Болката го прикова - смазваща, гърчеща в конвулсии всяка клетка. ...
На Виктор
Светла му памет!
В непрогледната нощ прозорецът отрази застиналата неподвижност на стаята като огледало.
Глух стон и ръцете се вкопчиха в завивката. Болката го прикова - смазваща, гърчеща в конвулсии всяка клетка. ...
1535
40
Приятно ми е, Помияр!
Бързах, както винаги. Днес за никъде, просто не обичам да се мотая по улиците. Прескочих локвата до павилиона със закуските, вдигнах поглед и го видях. Заковах се. Огромни очи, с цвят на лешник. Смалих се и потънах в молбата им... Купих кифла и мислено го поздравих „Здравей, Ку ...
Бързах, както винаги. Днес за никъде, просто не обичам да се мотая по улиците. Прескочих локвата до павилиона със закуските, вдигнах поглед и го видях. Заковах се. Огромни очи, с цвят на лешник. Смалих се и потънах в молбата им... Купих кифла и мислено го поздравих „Здравей, Ку ...
2744
1
72
Раждането на Поет
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...
1425
35
ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...
1637
49
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Имало едно време, не много отдавна...
Незнайно как, край прашен друм до полето, две тънки пръчици избутали буците пръст и се устремили нагоре. В началото никой не ги забелязвал сред крайпътния храсталак. Търкаляло се колелото на времето, търкаляло се... И те, крехките някога пръ ...
Имало едно време, не много отдавна...
Незнайно как, край прашен друм до полето, две тънки пръчици избутали буците пръст и се устремили нагоре. В началото никой не ги забелязвал сред крайпътния храсталак. Търкаляло се колелото на времето, търкаляло се... И те, крехките някога пръ ...
4136
51
Застиналата вода на блатото тъмнееше. Мъглата нахлу на талази и жадно пое гнилия дъх на тлен. Филип се огледа изумен. „Къде съм?!” Смразяващият хлад на водата плъзна по краката - бавно, поглъщащо. И страхът плъзна - заблъска в гърдите му. Писъкът на паниката събуди разума. „Спокойно, спокойно...” Ба ...
1993
44
БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...
1837
22
Тъжна пеперуда, привлечена от пламък.
Напукана земя, копнееща за дъжд.
Стрък трева, вехнещ от омара.
Море, подгонено от отлива.
Дърво, огънато от бурята. ...
Напукана земя, копнееща за дъжд.
Стрък трева, вехнещ от омара.
Море, подгонено от отлива.
Дърво, огънато от бурята. ...
1574
45
ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...
4769
35
ИЗХОД
Около полунощ безпокойството избуя в паника. Погледна през прозореца - мъглата се сгъстяваше, само клоните на близкото дърво я пронизваха като ръце на призрак. Потръпна и се загърна в жилетката. Телефонът ù звънна късо и изключи. Мария набра номера:
- Къде си?
- Качвам се.
Отвори и погледна из ...
Около полунощ безпокойството избуя в паника. Погледна през прозореца - мъглата се сгъстяваше, само клоните на близкото дърво я пронизваха като ръце на призрак. Потръпна и се загърна в жилетката. Телефонът ù звънна късо и изключи. Мария набра номера:
- Къде си?
- Качвам се.
Отвори и погледна из ...
2363
50
ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...
2028
34
РОБ
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...
2841
43
Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в усл ...
3339
2
46
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
