Лошото време се задържа повече от очакваното, напук на синоптиците, които твърдяха, че скоро ще се оправи. Валеше неспирно от няколко дена, като от време на време поспираше, само за да може пак отново да завали. По улицата почти нямаше хора. Тук-там се мяркаше някой, но по изражението на лицето на минувача, на човек му ставаше дори още по-потиснато. Намръщените физиономии допълнително усилваха ефекта на мрачното небе, дъждът и лекият вятър, който навяваше водни пръски дори и на закритите места. На автобусната спирка хората чакаха. Транспортът в събота никак не беше редовен, а в това дъждовно време си беше направо ужасно. Минутите минаваха бавно. Скоро трябваше да дойде, макар и най-вероятно препълнен заради закъснението. Всеки от чакащите се беше замислил за своите си работи, когато се появи бабата.
Възрастна, дребна и слаба женица. Не носеше чадър, макар за това време да беше най-подходящият атрибут. Беше с вехта кафява шуба. Главата си беше предпазила, като беше завързала една кърпа, ...