Така я нарече един съученик в първи клас, когато тя го наковлади пред другарката, че е надраскал тетрадката й. А не беше честно от негова страна и нямаше повод – Данчето само се пошегува като изля мастилницата върху учебниците му.
Ниска, слаба, с прическа от вързана слама, тя не привличаше вниманието на момчетата. И затова се налагаше да ги принуждава да я погледнат по друг начин. Например, да се спъне в някой крак и изтича да се оплаче комуто трябва. Или да бутне нечия закуска от чина и с рев примъца на другарката как я бият. Или…
Много способи имаше Данчето, ама… Лоши и тъпи момчета! Не й обръщаха внимание. Даже след четвърти клас не щяха ритник да й отправят. Или барем оскубят клечките по главата. Та да покажат внимание към красотата и добротата й.
Опита се да поправи грешките на съдбата. Отиде да учи в строителния техникум. Вярно, завърши осми клас с почти цяла четворка, а това й откриваше пътя към хранителния техникум. Или СПТУ-то по съблекло и шибачество, както наричаха местните ...