РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
5 ago 2021, 6:52

 Батаклийка съм! 

  Prosa » Relatos
1861 10 29
Произведение от няколко части
4 мин за четене
Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в сърцето. Разказват истината, а тя там в народните жалби се е стаила и се разнася. Никой не може да я изтрие.
Майското слънце галеше земята пропита с кръв. Батак умираше в мъчителна агония. Във въздуха се носеше мирис на барут, дим, кръв и смърт. Чуваше се жалният глас на полуделия добитък и плачът на деца. Хасан Хюсеин Дервиш огледа страшната картина, разкрила се пред очите му. Долината на смъртта. Тук вече нямаше сълзи. Нямаше живи, за да оплачат мъртвите. Стисна юздите на коня си, който нервно се въртеше на всички посоки. Земята бе покрита с окървавени тела, някои от тях обезглавени. Труповете на жените бяха съблечени по ризи, за да бъдат претърсени за пари и украшения или осквернени. Опож ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??