Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!
Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се прииска да споделя аромата на липи, съчетан с лекия повей на летния вятър, разрошващ деликатно дългите коси на брезите...А тихите езера, като един мълчалив наблюдател, тихичко разговарят с рибите, придърпвайки ги в обятията на вълните си.
Тъй романтично, нали?
Така или иначе лятото бавно си отива в тази далечна, северна страна, в която луната е толкова пълна, че сякаш поглъща частица от теб. Аз не открих онази, страстната, огнена и изпепеляваща любов, но пък достигнах плода! Цялото ми същество се луташе между тленното и духовното, причинявайки една така всемогъща вътрешна драма и синеок конфликт, че съзнанието ми започна да се лута като скитник, заключен между два свята...
Така или иначе, лятото ...