Отдавна живея на края на света, там където няма край или начало. През лятото тук нощите са бели, ама наистина, толкова бели и сияйни, че душата ти се слива с тая безкрайна и изумителна чистота, дело на Всевишния!
Бленувах любовта с едно така огромно, разтуптяно и чакащо сърце. Така силно ми се прииска да споделя аромата на липи, съчетан с лекия повей на летния вятър, разрошващ деликатно дългите коси на брезите...А тихите езера, като един мълчалив наблюдател, тихичко разговарят с рибите, придърпвайки ги в обятията на вълните си.
Тъй романтично, нали?
Така или иначе лятото бавно си отива в тази далечна, северна страна, в която луната е толкова пълна, че сякаш поглъща частица от теб. Аз не открих онази, страстната, огнена и изпепеляваща любов, но пък достигнах плода! Цялото ми същество се луташе между тленното и духовното, причинявайки една така всемогъща вътрешна драма и синеок конфликт, че съзнанието ми започна да се лута като скитник, заключен между два свята...
Така или иначе, лятото бавно си отива...Ах тази далечна, студена страна...А тук луната е толкова пълна, а нощите така бели, бели, че загубваш себе си, забравяйки какво е любов...
И вървейки по пътя, боса, с разпилени коси, аз открих в самотата любов. И потънала в бездната толкова бяла и бяла, заприказвах с тревите и камъните, галех цветята, целувах ръцете, изтъкани от бриз...И в оная омая на белите нощи, в тишината на тънките нишки, изтъкани от паяк вълшебник, аз открих любовта към един непознат, очакван и сънуван. Аз се слях в едно с безумието, наречено живот, защото исках да вкуся безкрая...на белите нощи...
Ех, така или иначе, лятото бавно си отива...Ах тази далечна, студена страна...Тъмнината се пробужда отново, заемайки небесния трон, а липите, липите отдавна са тихи, приласкани от мойта любов. А вълните са толкоз сърдити...Ще те намеря ли някога моя любов? Моя любов, моят спасител. Ще вървим за ръце в белите нощи, в тази далечна страна, а на небосвода ще блеснат две луни, съединени от тук до края на света...
© Eva Rang Всички права запазени