Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях да открива настроения, за него поезията ще е вяла. И защото така добре те усещам, и двамата знаем на къде отиват мечтите ни, мойте изминаха почти година, а сякаш беше вчера, за жалост, мисля, че се зародиха в онзи зловещ гаден ден, в който се изляха морета от сълзи. Тогава пред мен се издигна един огромен парк, през който исках да мина, с времето той стана така завладяващ, че аз не устоях! Изградих невидима алея от мечти и съвсем неосъзнато тръгнах по нея, без дори да подозирам, че ще ме отведе до тук. Осъзнах, че съм тръгнала нанякъде, едва когато видях, че и ти вървиш по същия път, но на съседна алея, и пътищата ни се преплетоха за малко, само за малко. След което всеки продължи по пътя си, осеян с неприятни изненади, и сега сме тук, пред една бездна, която слага края на всеки път, на всяка мечта, а може би беше дошъл краят на света! Така ли би изглеждал той? Краят на света, непосилни да го спрем, да желаем живот, но и да знаем, че нашият ден няма да дойде.
Не бих позволила бездната да ни погълне, просто стоя и чакам края с вдигната глава. И мога само срещу него да крещя безгласно и да съжалявам, че все пак деня ще го има, и слънцето пак ще грее, но аз искам за себе си само тъмнина, в която да се сгуша и да съм сама. И всички природни стихии да минат през мен, не ще угасят болката, която тлее в сърцето.
© Сиси Павлова Todos los derechos reservados