31.07.2012 г., 12:02 ч.

Бездната 

  Проза » Писма
1064 0 0
1 мин за четене
Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях да открива настроения, за него поезията ще е вяла. И защото така добре те усещам, и двамата знаем на къде отиват мечтите ни, мойте изминаха почти година, а сякаш беше вчера, за жалост, мисля, че се зародиха в онзи зловещ гаден ден, в който се изляха морета от сълзи. Тогава пред мен се издигна един огромен парк, през който исках да мина, с времето той стана така завладяващ, че аз не устоях! Изградих невидима алея от мечти и съвсем неосъзнато тръгнах по нея, без дори да подозирам, че ще ме отведе до тук. Осъзнах, че съм тръгнала нанякъде, едва когато видях, че и ти вървиш по същия път, но на съседна алея, и пътищата ни се преплетоха за малко, само за малко. След което всеки продължи по пътя си, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Павлова Всички права запазени

Предложения
: ??:??