БИСЕР
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки блестяха като бисери, изпуснати в калта от някой щедър бижутер. Обществото, учено с всички сили и средства да не цапа себе си с калта на нищетата, не си позволяваше да го забележи. Миналата седмица едно малко момиченце, влачено за ръка от ядосаната си майка, гледаше тъжно с просълзени очи надолу и си мечтаеше да изчезне в някоя красива приказка от прокъсаната си книжка, която всяка вечер, когато останеше само, четеше като самоучител по живот. Без да иска срещна погледа на скитника. Той се усмихна. Сърцето на момиченцето се сви. Наведе се, бръкна в калта и взе бисерчето, което накара нежната й душица да проплаче от радост. Това бисерче се страстна с детето за цял живот. Скитникът усети топлата в ...