ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
25 ago 2007, 11:17

БЛИЗНАЧКАТА Част 6. Послеслов  

  Prosa
904 0 9
1 мин за четене


 

За няколко дни направи замислената серия. След това подари на двете сестри всички рисунки, които сами избраха. За себе си почти не остави за спомен. Той си бе такъв.


Но в паметта му продължаваха да изплуват много неща. Как сама го потърси, да си говорят в чата. СМС - ите "Къде си", "Събуди ли се?". Неочакваното „кефиш ме...", с което го изненада. Нейното разяснение, какво точно иска да каже с този израз. Получи от нея неща в пощата си, без да е молил за тях. Опитът му не го заблуждаваше в нищо. Разбираше, че тя искаше по детски самоуверено  да му се покаже. Да го впечатли като жена, каквато навярно отскоро бе станала. Не разбираше защо го прави. Та няма ли си достатъчно мъже около нея, които да я желаят като самка.


Започна да настоява да го регистрира в сайта на нейната пловдивска компания. По едно време и бе заявил, че този сайт с не повече от 150 човека, обсъждащи интересни теми, но в духа на гимназиален купон, не го интересува. Тя продължаваше да настоява и започна там да публикува негови неща. Както вкарваше и неща на други автори от „Откровения". От друга страна, при удобен случай подчертаваше, че Бог бил нейната утеха. Пред него се представяше за една. Пред негов приятел за различна. Написа и,  че независимо кога физически е станала жена, си е останала с неопитна и девствена по детски душа. Искрено и пожела да си я запази докрай!


За да се отърси, реши да опише тази странна история. С надеждата, че някой ще я прочете и разбере. Тя я прочете и въпреки че не бе споменал никому нейното име, се издаде пред хората. Чисто по детски. Вместо да си замълчи и тогава едва ли щяха да разберат толкова хора, какво представлява. И сама избра да бъде забавление в техните уста...


Но интернет не дава разум. Той само показва лицето на хората.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Етчи! Много ценя твоята почтенност! Дано срещаш и ти такава към себе си от хората около теб!
  • Вили, позволявам си отново да напиша няколко думи тук.
    Едната причина е, че не желая да трия коментари, нито да се отричам от казани думи (не ми е в характера това), а и аз винаги съм коментирала творчеството на авторите, а не личности.
    Истина е, че без да подлагам на сериозно съмнение думите ти за истинност на случванията, винаги съм мислила че има и художествено украсяване в творбите ти, за да придобият крайния си вид.
    Може да са истини, не го отричам, явно аз съм далече от много неща.
    Ала, смятам че има начин за уточняване и изчистване на взаимоотношенията между хората, без да се стига до крайности.
    Само така мисля, че ще има полза за всяка една от страните.
  • Благодаря, че сте го прочели!
    Невяна, и аз така мисля. Затова винаги повтарям, че живея по моите закони. Но послесловът бе предизвикан. А току-що публикувах и последните две рисунки като илюстрация на разказа.
    Ина, навярно вече разбра отговора на своя въпрос. Нарочно предизвиках един комплекс на "Янус пред огледалото". Когато човек избира да застане пред огледалото, то той само се любува на гледката в него. Но когато внезапно, неочаквано за него, му поднесат огледало под носа - много малко хора остават приятно впечатлени от видяното там. Така се получи и тук. Но сайтът искрено се забавляваше, нали така?
    Етчи, прочетох го. Благодаря ти! "Защо се раждаме на света" е една пиеса, която отдавна чакаше реда си и, ако всичко мине добре, ще се играе на сцена. Но трябва още да я преработвам по съвет на режисьора.
    Деси, аз не мога да измислям. Нямам таланта да съчинявам каквото и да е. Всичко, което съм нарисувал или написал, е лично изживяно. Затова се възхищавам от хората, които могат да творят сюжети.
  • ...А, аз се чудих защо все твоите разкази ми се струваха " по преживяно"...!!!
  • Когато започна с публикуването на "Близначката" се изкушавах да чета, но си наложих, че ще изчакам пускането на цялата серия и тогава на един дъх ще прочета всичко. Не съжалявам.
    Разказите ти са повече от хубави Вили.
    Прочитайки това, свързвайки го с "Защо се раждаме на света" (пълния вариант, който ти публикува на друго място и по който ти писах коментар, но ти още не си го прочел) съм малко тъжна. Дано греша.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • когато хвърлиш сърцето си на арената,при лъвовете , не очакваш да ти го върнат цяло , нали ? когато направиш своя творба публично достояние , всеки ще вземе от нея това , което му трябва , което иска , а не непременно това , което ти си искал да дадеш .хайде да ти тръсна още малко клишета - в живота всичко е въпрос на гледна точка .и да не ти пука за оценките . мен пък ,,ме кефиш,, и ще те чета!
  • Благодаря на всички, които се отбиват при моите неща!

    Благодаря за двойката, ..., и че си се отбила при мен! За мен тя е най-голямото признание за разказа, въпреки моето принципно отношение към оценките.
    Не бих се изненадал и ако изтриеш от сайта всички свои коментари, в които казваш на някой мъж "кефиш ме!".
  • Благодаря за мнението! Всичките части представляват една истинска история.
    В интернет, колкото си по-млад, толкова повече неща се обещават, говорят се различни глупости и, поради комплекси, много хора се правят на "отворени"! Вероятно за повдигане на своето още детско самочувствие! Но в реалността почти винаги са коренно различни. И ги заболява, когато им покажеш глупавото поведение, тяхното истинското лице по някакъв начин! Тяхна си работа!
    (А в началото на другата седмица може би ще получа разрешение за публикувам една-две рисунки към разказа.)
    Благодаря още веднъж за коментара и на всички, които са го прочели!
  • Може би не външната страна,а вътрешната,душевната!Онази,която в друг случай няма да се открие!!!Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??