Блюстител
Беше изряден.
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на съседа и ограбил банка, магазин и все такива новости, бяха негов приоритет!
"Всички ме уважават! И се страхуват от мен!"
При тази елейна мисъл, той минаваше по все познатият маршрут на сивото си ежедневие.
Някаква зла наслада се отлагаше в душата му и щом се прибереше вкъщи,заставаше величествено на терасата, с ръка на кръста, за да огледа от висотата на позицията си улицата, етажите на съседите и с въображението на един недорасъл пълководец, един Наполеон който триумфално печелеше битка след битка с останалите все още живи, но наивни участници в квартала.
През ден-два, отскачаше до пазара, не толкова да купи нещо, а за да сподели с продавачите и продавачките новостите от техните квартали и села.
Купуваше два домата и една краставица и сядаше на близкото кафе, което му беше наблюдателен пункт, за да оглежда похотливо и критично минаващите...
Неусетно времето на заточението му наближаваше и вече вкъщи се усещаше изтощен от спечелените битки, които, (кой знае защо) му носеха неудовлетворителна злоба и ненавист към жена му, която му импонираше, само, за да му угоди на амбициите. Затваряше се сам в кухнята и влизаше в някой порнографски сайт, докато заклюма: за да събере сили и фантазия за следобедната емисия пред своята аудитория в междублоковото пространство.
Дойде пандемията от този непредсказуем коронавирус!
Беше време за тотален контрол!
И той се развихри: наблюдаваше кой е без маска, едва не замерваше разстоянието между контакуващите,отиваше в близката сграда на РЗИ и се опитваше по списък да докладва нарушения и нарушители. Гледаха с почуда неговите напъни да е полезен, потупваха го свойски с разбиране и го хвалеха за старанието...
Веднъж,дори отнесе и един ритник от младеж, който прегърна приятелката си, но ние нали бдим и правим забележки!
От многото повтаряне на едни и същи новости (които не му втръсваха!) слушателите му го изслушваха със съжаление и го хвалеха за старанието.
Той се усещаше значим,докато един ден подмина улицата на която живееше и продължи към реката...
Беше чул за битката при Трафалгар,за героичната смърт на адмирал Хорацио Нелсън, когато посети Лондон; и отиде да разкаже на рибарите за участието си в морското сражение.
Поради наложеното извънредно положение и карантина, риболова бе забранен, но кой може да забранява на този герой Нелсън?!
През нощта беше валял дъжд. Брегът беше хлъзгавопримамлив...
Той се спря на една издатина, която взе за мостик и се загледа в мътните води на пролетната река,където неговата непобедима ескадра, начело с флагманския кораб "Виктория" громеше флотилията на Наполеон!
Вдигна ръка, за да даде знак и извика:"Огън!"
И в този момент почвата поддаде под краката му
и той потъна гордо изправен!
Представи си, че е улучен от френски куршум.
И умираше като адмирал Нелсън.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за коментара и поздравите, Гавраил!🎭
-
Така си го описал,че дори в неговата своеобразна лудост има драматизъм.
Поздрав! -
Благодаря, Георги!
Но не разбрах:какво му хубавото...
Може би, че живеем в едно болно общество!🤔 -
Хубаво.
-
Благодаря за коментара и оценката,Маргарита!
Живеем в сложно преплетените взаимоотношения между гротексното и трагикомичното...🎭 -
Този човек е бил луд на домашно лечение! Браво! Страшно си го описал!
-
Благодаря за коментара и оценката, Георги!
Приеми моите поздрави! -
Това, с краставицата и двата домата е класика направо 😋
А иначе такива човекочервеи, навсякъде!
Но все пак във финала има нещо героично, или лудо, въпрос на вглеждане в детайлите...
Поздравявам те. -
🤗!!!
-
Ха ха! И аз ти благодаря, това за локумите ми хрумна от твоя разказ, очерк или каквото е там
-
Благодаря за коментара и поздравите, Пепи!
Приеми моите поздрави! -
Човек е толкова голям, колкото са големи локумите му!
и
Я не сакам мене да ми е добре, я сакам Нане да е зле! (по повод злата наслада)
Поздравления! -
Благодаря за интересния коментар,Ирина!
Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески находки! -
Първо го заклеймих, после го съжалих, а накрая си казах: Аз па да не съм Ален Делон и взех, че го оневиних!
Но това на първо четене.
А дали за всеки има място под слънцето, е отделна тема. Винаги съм готова да се посместя, нямам проблем -
Благодаря за коментара и оценката, Надежда и Младен!
Уважавам вашето внимание, но, представете си, че нямаше такива персонажи?!
Струва ми се, че щеше да бъде скучно...🤯 -
Много неочакван финал. Човекът, който е изживял живота си като мижитурка получава сякаш дар от провидението да завърши като въображаем Нелсън. Може би е ирония на съдбата или възможност да предостави поне нещо смислено в живота му. Много мъдрост има в текстовете ти, Стойчо. Поздравявам те!
-
Дребнавите, еснафски душици, хранещи се с клюки, запълващи жалкия си животец с ровене из чуждото мръсно пране, доносите, хленченето, Егото им, (написано с главни букви), но само в изкривеното им подсъзнание... Презирам ги!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
